Проект: „Дигитално предприемачество и медийна грамотност на младите“, реализиран от Фондация Българска Памет и съфинансиран по програма „Еразъм+“ [2020-2-BG01-KA105-079093] приключи успешно с раздаване на сертификати Youthpass.
Проектът имаше за цел да развие ключови знания и умения в млади хора от България, Република Северна Македония и Албания в областта на дигиталния маркетинг, изкуствения интелект, дигиталното предприемачество, обработката и създаването на съдържание в интернет, сигурността в интернет, онлайн комуникациите и борбата с фалшивите новини.
Младите участници получиха сертификати от Фондация Българска памет за участие, както и Youthpass, представляващ инструмент на Европейската комисия за валидиране на компетентности, придобити с методите на неформалното образование, който може да им служи за референция в тяхната последваща образователна и професионална реализация.
Във формите за обратна връзка младежите споделиха своите отлични впечатления от програмата, съдържанието и дейностите по проекта и генерираха нови идеи за бъдещи проекти.
Петдневният обмен премина в различни вдъхновяващи сесии, в които младите участници имаха възможността да се включват активно в творчески задачи, чрез прилагане на обучение чрез правене и обучение чрез интерактивни и интересни сесии, защото както казва Конфуций: „Чувам и забравям. Виждам и си спомням. Правя и разбирам.“
В унисон със слогана на програма Еразъм+, проектът спомогна за обогатяване на житейския опит и разширяване кръгозора на младите посланици на европейската идея, идващи от малки населени места в Родопите, както и от Албания и Република Северна Македония – страни от Западните Балкани, кандидатки за членство в Европейския съюз.
Ето и обобщение на акцентите от основните обучители и събеседници:
Д-р Милен Врабевски, председател на Фондация Българска Памет
„Предприемчивостта се явява основата за придобиване на по-специфични умения и познания, необходими на всеки, който фокусира енергията си в създаването на добавена стойност за обществото и средата, в която живее. Статистиката показва, че повече от 1 на всеки 5 млади хора в ЕС не успяват да постигнат основно ниво на цифрови умения. Целта на Европейския съюз е 70 % от хората на възраст от 16 до 74 години да придобият поне основни цифрови умения до 2025 г.“
Искрен Кръстев, Глобален предприемачески мониторинг, България
„COVID–19 кризата предизвика множество компании да създават и улавят стойност във виртуалния свят. В този свят граници за растеж няма. Дигитализираните компании създават мостове между народите, дистанционно могат да се създават екипи от всяка точка на света. Това повишава работната култура на бизнеса и помага за опознаването на различни пазари.“
Юлиян Ефтимов, управляващ съдружник в “3con”
“Дигиталният брандинг се опитва да изгради връзка между клиента и продукта/услугата, които представя и в крайна сметка да създаде една разпознаваема в дигиталния свят марка. Мобилният трафик е ВСИЧКО и без оптимизиран за мобилна версия сайт трудно ще може да се продава ефективно в бъдеще.”
Йордан Божилов, председател на „Софийски форум за сигурност“
“Киберзащитата не е само софтуер и хардуер, не е свързана само с техническа дейност, а и с обучение и знание за боравена с определени информационни процеси. От изключителна важност е развитието на поведение в киберпространството, базирано на правила и норми, познавайки добре потенциалните рискове.“
Жюстин Томс, експерт онлайн медии
“Работата с дигиталните канали е като бягане на дълги разстояния. За да се справиш – трябва да бъдеш постоянен, трябва да имате хубава идея, да бъдете много смели и проактивни, за да успеете в това, което следвате”
Димитър Добрев, Българска Академия на науките
“Изкуственият интелект може да помогне за намирането на решения на редица обществени проблеми. Това може да стане единствено ако технологиите са с високо качество и се разработват и използват по начини, които печелят доверието на хората.”
Д-р Моника Панайотова част от Консултативния съвет на Фондация Българска Памет, бивш евродепутат и зам. министър на Българското председателство на Съвета на ЕС
„Програмата Еразъм+ през новия програмен период 2021-2027 ще бъде по-приобщаваща, по-зелена, по-дигитална, с бюджет от близо 28 млрд. евро и даваща възможност на 10 милиона европейци да се възползват от нея“