Втори модул #YRLforEU от Академията за млади регионални лидери и Евроинтеграция продължава | Фондация Българска Памет
img

Втори модул #YRLforEU от Академията за млади регионални лидери и Евроинтеграция продължава

Вторият модул  #YRLforEU от Академията за млади регионални лидери и Евроинтеграция бе посветен на психология на личността, лидерството и успеха, като програмата представляваше комбинация от интерактивни сесии;  игри, базирани на учене чрез преживяване, водени от вдъхновяващи лектори: г-н Георги Станков, психолог, преподавател и организатор на общности, хоноруван преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“ по дисциплината „Умения за въздействие“; проф. д.с.н. Цветан Давидков,  катедра “Стопанско управление”, Стопански факултет на Софийския университет “Свети Климент Охридски” и г-жа Добрина Чешмеджиева, журналист и водещ на предаването Референдум по БНТ.

 

Георги Станков, фокусира вниманието на младите участници върху осмисляне на качествата на „истинския“ лидер от тяхна гледна точка. Те бяха насърчени да създадат обща концепция за успешния лидер, да оценят себе си чрез обективна методика и да осъзнаят своите лични лидерски качества и умения. Групата определи образа на успешния лидер, като състави детайлна характеристика на неговия събирателен образ и определи с водещо значение следните лидерски качества: харизма; вдъхновение; способност да мотивира и води,  добронамереност; съобразителност; целеустременост; грижа за другите; търпение и способност да продължи напред, дори в случаите на неуспехи. Най-голямото предизвикателство за участниците беше да оценят себе си на база на приложена методика за самооценка, съчетана с очертаната визия на групата. Участниците се замислиха в каква степен лидерът трябва да притежава качествата на създадения събирателен образ, с които да успеят да постигнат положителната промяна, която търсят в своите местни общности. Наученото в модула ги накара да осъзнаят, че пътя на всеки лидер е съпътстван с труд, усилия и стремеж към усъвършенстване.

 

Разбирането на себе си и на другите бе задълбочено с представяне на теорията на човешката мотивация, развита от Ейбрахам Маслоу. По този начин участниците по-лесно можеха да разберат собствената си мотивация, да осъзнаят необходимостта да бъдат социално активни и да отчитат, че  не по-малко важно е, че като лидери трябва да вземат под внимание, че хората, с които взаимодействат имат също свои потребности и че ако искат да ги вдъхновят и поведат към дадена кауза, следва да разбират, разпознават и отчитат тези техни потребности. Модулът обхвана и задълбочено изследване на една от уважаваните и важни концепции в съвременната психология на личността – т.нар. „Големите пет“, според която човешката личност може да се обхване от пет основни характеристики. Участниците имаха възможност да се самооценят и позиционират по всяка от петте скали и да открият по кои от характеристиките трябва да положат усилия за допълнително развитие. След това разбраха, че анализът на „силните, слабите страни, възможностите и заплахите, т.нар. SWOT-анализ е приложим съвсем не само в икономиката и бизнеса, а и в дейността на лидера, тъй като той трябва да разбира собствените си силни и слаби страни, както и предимствата и недостатъците на средата, в която действа.

На следващия ден от модула, участниците имаха възможността да се фокусират върху концепцията за лидера, като ключов фактор за успеха на екипа.

Проф. Цветан Давидков представи какви са разликите между ръководството и лидерството. Да си лидер, другите трябва да ти го „признаят“ и да те припознаят като такъв. Доброто лидерство води до добри междуличностни отношения, по-висок морал между членовете на екипа, ефективно протичащи групови процеси и до по-висока производителност. Доверието бе подчертано като ключово. В рамките на своята интерактивна сесия проф. Давидков разясни елементи от основните теории за лидерството, именно на теория за чертите, теория за лидерското поведение, лидерство според обстоятелствата и управленска решетка. Той насочи вниманието на участниците към това, че добрият лидер, винаги забелязва качествата на хората от екипа му, че трябва да има сетива за добрите примери на всеки един от тях, да ги стимулира в изпълнението на задачите им и да обосновава мнението си. Лидерът и екипът му на практика представляват „скачени съдове“, всеки един от които трябва да има своите отговорности и да ги следва.

 

С г-жа Добрина Чешмеджиева младите лидери от двете държави България и Република Северна Македония дискутираха въпроса за реториката – експозета и дебати. Вниманието на младите участници беше насочено към едно от най ценените качества на лидерите още от древността – Ораторското майсторство. Те обсъдиха изкуcтвoтo нa думитe, което e влaдeтeл на мacитe, пoлучaвaйки тяxнaтa пoдкpeпa и пpидoбивaйки публичнocт. Словото е едно от най-великите инструменти на човека.

От опита си г-жа Чешмеджиева сподели, че изкуството да се говори правилно и  познанията по реторика са особено необходими на съвременния ръководител и лидер в неговото професионално ежедневие. Той трябва да говори така, че действително да убеждава своите събеседници. Съвременната реторика изисква от ръководителя да подкрепи своите тези с обективни и систематизирани факти, защото един от критериите за достоверност е именно информационният аспект на речта. 

В последваща сесия „ Практическо упражнение по изготвяне и изнасяне на експозе“, участниците бяха разделени на групи според регионите, от които произхождат. Задачата им бе да опишат региона, от който са дошли, с какво той е уникален, кой е най-големият проблем при него и за коя идея биха потърсили европейско финансиране. Всяка една от групите представи с вълнение силните и слабите страни на региона си в съответната държава и същевременно предложи проектни идеи, които биха могла да подобрят условията за живот в съответните населени места. Участниците изпитваха вълнение и споделиха своята емоционална привързаност към своите родни места, като всеки успя да даде пример, който е индивидуален, конкретен, вдъхновяващ за околните.

 

Г-жа Чешмеджиева наблюдаваше и напътстваше младите участници и отправи послание към тях никога да не загърбват своите корени и дори да преследват и реализират мечтите си в големия град, винаги да се връщат по родните си места и да се опитват да помагат за развитието им, да добавят стойност към средата, в която са отраснали.