Събитието бе част от кампанията на Фондация Българска Памет „От двете страни на границата”. Румен Радев прие младежите в Президентството.
Огромна картина с размери 5х6 м., изобразяваща мечтаното единство между Северна Македония и България бе нарисувана от 30 млади художници от двете страни на границата. Събитието се проведе пред Народен театър “Иван Вазов” като част от кампанията на Фондация Българска Памет “От двете страни на границата”.
Младежите от Северна Македония са част от Детско художествено студио “Св. Св. Кирил и Методий”, гр. Битоля, а тези от България – представители на Западните Родопи.
След като нарисуваха картината, младежите се отправиха към Президентството, където бяха приети от президента на Република България Румен Радев. На неформална среща с него младежите имаха възможност да му задават въпроси, както и да заявят, че децата от двете страни на границата не бива да стават жертва на неразбирателствата между Северна Македония и България на политическия фронт.
Групата е в София за 5 дни по покана и финансиране на д-р Милен Врабевски и Фондация Българска Памет. По време на престоя си младежите ще разгледат забележителностите на София и околността, ще имат образователни лекции, както и занимания по рисуване на градска архитектура.
Това е третата подобна среща на художници от двете страни на границата в рамките на кампанията “От двете страни на границата”. По време на първото си посещение в България, младежите от Северна Македония и техните български „колеги“ рисуваха в центъра на Пловдив. Второто посещение премина в Копривщица и София, а децата от двете страни откриха изложба в Народното събрание с картини, посветени на мечтаното приятелство между двете държави. По време на престоя си групата се срещна с Н.В. Симеон II и разгледа Двореца „Врана“. Като част от стратегията да среща деца от двете страни на границата Фондация Българска Памет съдейства и за организирането на посещение на художниците в Европейския парламент в Брюксел.
От двете страни на границата
Кампанията „От двете страни на границите“ е фокусирана върху младежите от България и Република Северна Македония, които остават по средата на конфликт, за който най-малко те носят греха. Кампанията има за цел да насочи общественото внимание към необходимостта от ангажирана държавна политика в посока добросъседство и приятелство между държавите, да покаже, че отдавна е дошло времето за дипломация, сплотеност и приятелство между двете държави в името на светлото бъдеще на младото поколение.
Вече 17 години председателят на Фондация Българска Памет д-р Милен Врабевски работи за сближаването между двете държави, инвестирайки лични средства и време в благотворителни инициативи. Част от тях са организирането на непрекъснати срещи между младите от двете страни на границата с цел по-добро образование, адекватно на високотехнологичния ни 21 в., подпомагане на деца в неравностойно положение, подобряване здравето, профилактиката и здравната култура, спортни събития и др. Целта – да ги научи да живеят заедно, в мир и любов и всяко дете да се може да добавя стойност към развитието на обществото си. Именно това е евроинтеграция в действие.
Ежегодно д-р Врабевски и екипът му организират образователни семинари в България, на които канят освен деца от българската историческа диаспора в Украйна, Молдова, Сърбия и Албания, така и младежи от Северна Македония, които се запознават със своите връстници тук, прекарват заедно времето си и в рамките на няколкодневните събития създават приятелства за цял живот.
“Не е случайно, че голяма част от инвестициите ми отиват именно за образованието на младежите от Северна Македония и България. С моята фондация търсим всички начини по европейски модел да събираме децата заедно: спорт, образование, култура, евроинтеграция – всичко! Това цели да дадем непредубеден поглед на македонските деца какви сме в действителност, извън политическата пропаганда. Показваме им обичта си към тях и им демонстрираме, че в България могат да намерят уважение и добро развитие. Тези срещи, познанства и приятелства, които завързват децата днес, са една добра основа за подобряване на отношенията между двете държави вбъдеще”, споделя д-р Милен Врабевски.
Детско художествено студио “Св. Св. Кирил и Методий”
Детско художествено студио “Св. Св. Кирил и Методий”, гр. Битоля е най-старата неправителствена организация в Северна Македония и от повече от 40 години организира две от най-престижните събития за детско художествено изкуство в света – Мал Битолски Монмартр и Световната детска художествена изложба “Битоля”.
Припомняме, че в края на 2022 за пръв път, откакто студиото съществува, македонската държава прекрати финансовата му издръжка. Така не само реализирането на двете събития, но и съществуването на студиото бе застрашено. Случайно или не, това решение на македонската държава дойде дни след като деца от арт ателието бяха в България по покана на д-р Милен Врабевски, за да рисуват заедно със свои български връстници. За да могат децата да продължат да се учат на изкуство безплатно, както е до онзи момент, председателят на Фондация Българска Памет пое издръжката на ДХС “Св. Св. Кирил и Методий”, а впоследствие дари и близо 18 000 евро за реализирането на двете художествени събития, емблема на Северна Македония.
Още един смущаващ случай, който доказва, че децата често остават несправедливо потърпевши от битките на политическия фронт – Световният институт за младежко изкуство – център на ЮНЕСКО, със седалище Троа, Франция вече 30 години организира най-престижния и световнопризнат конкурс за детско рисуване. Сред 4000 творби от над 70 страни, тази година трето място в света за своята държава спечели македонката Валерия Костовска, част от художественото студио “Св. Св. Кирил и Методий”. С този свой успех тя, както и нейните преподаватели, си завоюваха правото и честта да са сред специално поканените гости на официалната церемония по награждаването, която се проведе в събота. След като Северна Македония не застана зад своя собствен успех и не обезпечи финансово пътуването на детето, македонският президент реши да дари лични средства в размер на 600 евро. Това отново наложи намесата на д-р Врабевски, който отдели 6000 евро, за да може Валерия и преподавателите й да прекарат страхотни няколко дни във Франция и да получат наградата за своята държава.
“С д-р Милен Врабевски и неговата фондация започнахме благородна мисия в България, която ще довършим. Въпреки трудностите, които изпитваме в страната ни, знаем, че вървим в правилна посока. Не трябва децата да бъдат жертва на политиците от двете страни на границата”, казва Славчо Неделковски, директор на Детско художествено студио “Св. Св. Кирил и Методий”.
Интервю със Славчо Неделковски, директор на Детско художествено студио “Св. Св. Кирил и Методий”, взето от екипа на Фондация Българска Памет за свободно ползване от медиите
Славчо Неделковски: Младежите от България и Северна Македония са посланици на единството и приятелството, политиците трябва да ги чуят!
Каква послание стои зад рисунката на децата?
Картината отправя единно послание: „Изкуството не познава граници – нека не ги градим!“. И това е универсално послание за оцеляването на човечеството като цяло. Художници от цял свят, и особено в този конкретен случай от двете страни на границата на съседните държави, трябва да творят без политика и партизанщина. Техният неспокоен дух е преди всичко либертариански. Не трябва да позволяваме той да бъде впримчен в лабиринта на политиката. И ние изпращаме това съобщение и говорим силно и ясно. Още повече, че посланието е по-ясно, когато идва от млади визуални артисти и таланти. Те са нашето бъдеще. За всичко останало можем да имаме собствено мнение, но за радостта им днес няма място за дискусия.
Разкажете ни малко повече за вашето арт ателие в Битоля.
Детско художествено студио “Св. Кирил и Методий” Битоля е своеобразна световноизвестна институция за детска живопис, която организира най-старите и най-мащабни прояви на детско изкуство. Първият е Световният конкурс за детско изкуство “Битоля”, който се проведе 41-во издание, и Световната колония за детско изкуство “Мал Битоля Монмартър”, което имаше своето 42-ро издание. Годишно в тях участват над 700 училища от над 75 страни по света. Това са над 40 000 млади художници с над 45 000 рисунки. В същото време вече 55 години ние обучаваме безплатно 200 млади артистични таланти.
Как д-р Врабевски помага на арт ателието?
Милен Врабевски е пример за човек, който напълно оправдава позицията на Почетен гражданин на Европа и филантроп.Без неговата помощ нямаше да успеем да спасим студиото и да проведем двете събития за 2O23. Без него нямаше да имаме пряка подкрепа от Европейския съюз и ЮНЕСКО. И какво получава той от всичко това? Абсолютно нищо или абсолютно всичко. Зависи колко сте запознати с дефицита на филантроп. Но сме му безкрайно благодарни за подкрепата.
Защо подобни събития с участие на младежи са важни за тях, а и за държавите?
Онзи ден ме попитаха: “Как децата ще успеят да нарисуват 30 м2 платно за 2,5 часа?” Ами, много просто! Ще рисуват всички заедно. Това е съвместна колаборация, което е още едно доказателство, че заедността прави силата.
Политиците винаги ще намерят подходяща криза или проблем. И ги разбирам – или не. Това е в длъжностната им характеристика. Да създават кризи, които после да решават. Не знам защо никога не се занимават с креативни неща, но правилно – познават се. Само мнозина забравят, че ние им плащаме с нашите пари и де факто и де юре са наши служители.
И на такива събития те са подчинени. Приветствани като носители на публични функции, но волно или не им се налага директно да се сблъскват с доста директните въпроси на младите артисти, вариращи от тези „какво правиш изобщо“ до конкретните „защо трябва да се мразим“, както и иновативното „хайде“ да се състезаваме кой по-бързо ще нарисува коте“.
И това не е комфортна зона за политиците. Но ще трябва да свикнат.
Какво политиците трябва да научат от младите хора?
Първо нека си спомнят, че някога и не толкова отдавна и те са били деца. Да намерят детето в себе си. Тогава ще им е малко странно.
В крайна сметка това е същото като 1 + 1. Ако 20 млади артистични таланти от България могат да рисуват една седмица с 20 млади артистични таланти от Македония, нека седнат с тях и ги попитат как успяват да се обичат и да бъдат приятели. Явно могат.
Има всичко за учене – просто трябва първо да осъзнаеш, че не знаеш нещо и второ да знаеш как да учиш. Техните учители често са под 10 г., но те управляват вселената, а не 2 държави.
Как се приемат в Македония близките отношения на ателието ви с България?
Класическа обструкция на всички нива. От прекъснатата подкрепа от Министерството на образованието и науката през малка подкрепа от Министерството на културата за резултати, които популяризират студиото – Битоля и Северна Македония.
Публични квалификации, че вече сме българофили. И как става това? Може ли някой да посочи място, където сме представяли страната си?
Но срамът е за тях. И наказателните обвинения, разбира се. Ние не сме юридически неграмотни. Квалификациите се разпространяват публично от партийните кухни под формата на брошури и не знам дали има край на болестта, но сериозно, ние не сме лекари.
Сега сме мразени, защото зад нас стои Европа – Европейската комисия – ЮНЕСКО – УНИЦЕФ и нескромно, но целият свят …
Или съвсем накратко. Ние нямаме проблеми, защото ги няма и целият свят го потвърждава, а не шепа политици в Скопие, които имат срок на предизвестие.
Срещате ли съпротива от страна на родителите на младежите да пускат децата в България на подобни събития?
Кратко и ясно. Не!
Пътуваме до поне 10 събития годишно. В България се чувстваме като у дома си. Не знам дали изобщо е ясно, че е важно децата да са щастливи и да рисуват и да се образоват художествено, а това става най-добре в детските художествени колонии. Къде е проблема? Отново го няма.
Все пак благодаря на всички, които разпространяват лъжи. Работихме безплатно с 4O ученици за учебната година 2O21 – 2O22 и 2 години по-късно за учебната година 2O23 – 2O24 имаме обява за 2OO ученици, които чакат за записване.
Искам да отправя и едно послание към младите изящни художници в България и техните преподаватели – наши колеги. Не всявайте паника. Македония е красива и гостоприемна страна. Заповядайте при нас. Участвайте масово във всички културни и артистични прояви. Само огромна експанзия на културата може да покрие гниещата земя на омразата.
Как трябва да се развият отношенията м/у двете държави занапред според вас?
С омраза – гняв – насилие ли решаваме съседските отношения между две държави? През второто хилядолетие през 2023? Светът върви напред, а нашите политици отчаяно ни връщат в Средновековието? Решението винаги е в тези, които са създали проблема, а на Балканите проблемите се създават за лични интереси. Ясно ни е. Но не с цената на това да мразим съседите си.
Проблемът, който не съществува, ще бъде решен. Имам въпрос? На кого ще предадат “щатите” такива гръмогласни политици? Младежите масово ни напускат и от двете страни на границата, защото им писна да се молят на едни и същи политици да създадат елементарни условия за живот.
И така…за кого е “голямата битка”?
Прочистете ушите си и отворете мозъка си. Младите ви показват правилния път. И бъдете наясно. Това е последният шанс. И те ще си тръгнат.