Изложбата е посветена на паметта на един от най-величавите български владетели – цар Самуил, чиято историческа личност и съдба свързваме с героичната епопея за независимост на българската държава в края на X и началото на XI век. Водещ акцент в концепцията и съдържанието на експозицията е поставен върху личността и делата на “… оня прочут Самуил, който и досега е в устата на българите…” – думи на византийски автор от ХIII в. верни и до днес. На 6 октомври 1014 г. сърцето на неустрашимия владетел спира да бие завинаги. Хиляда години по-късно, ние българите, изразяваме своето преклонение пред безсмъртието на великия воин и мъченик за българската кауза цар Самуил.

Изложбата подчертава неразривната връзка на цар Самуил и неговите наследници с вековната държавна традиция на Първото българско царство, видна от съхранените политически модел, институции, църква, армия, култура и обществени отношения. Пълната приемственост между българските владетели от Преспа и Охрид с техните знаменити предци от Плиска и Преслав е проследена в изложбата, която представя знакови места на българската национална памет – държавните столици, емблематични храмове, надписи и образци на средновековната книжнина и изкуство.