17-годишната Фазилен от Якоруда е била част от редица семинари и проекти на Фондация Българска Памет.

С нея днес разговаряме за впечатленията й от инициативите на фондацията,приятелството, мечтите и наболялата тема за отношенията между България и РС Македония през нейния поглед.

 

Как би се представила с няколко думи?

Аз се казвам Фазилен Саймина, на 17 години съм от град Якоруда. Уча в ПГ ,,Петко Р. Славейков“. Имам по-голям брат, който беше първият от семейството ни, който взе участие в семинарите и обученията на Фондация Българска Памет.  Обичам да спортувам, да рисувам. Към днешна дата главно се фокусирам върху подготовката за университета и бъдещи планове.

В колко семинари на Фондация Българска Памет си участвала и какви са впечатленията ти от тях?

Участвала съм в 5 семинара на Фондация Българска Памет, което беше едно от най-добрите ми решения. Семинарите  бяха организирани в градовете София, Варна, Пловдив, както и в Битоля, Република Северна Македония. В началото, разбира се, бях притеснена относно сприятеляването и изказването на мнение пред толкова много хора, които не познавам, защото точно това правехме-учехме се да бъдем отворени към обществото и без притеснение да взимаме отношение по актуални въпроси. Оказа се доста по-лесно и приятно. Хората, с които и до ден днешен поддържам връзка, са както от България, така и от други държави- Република Северна Македония, Сърбия, Молдова. Чувството да се познаваш с толкова млади и мотивирани хора зарежда и самия теб. Семинарите са като вратичка за запознанство с нови хора и обогатяване на знанията.

 Успявате ли да създаде приятелства по време на семинарите?

Едни от най-добрите ми приятелства са създадени по време на семинар. И до ден днешен нямаме търпение да се видим и да прекараме нови 5 дни заедно. До сега на всички семинари съм била с младежи от Република Северна Македония и мога да кажа, че имам много приятели от там. Взех участие в Малък Битолски Монмартър в град Битоля. Хареса ми държавата, харесаха ми хората и културата. Младежите от Република Северна Македония бяха много отзивчиви, рисувахме рамо до рано от сутрин до вечер. Сприятелихме се за много малък период от време. Обменяхме опит, знания, създадохме много приятни и запомнящи се спомени. Мога само да кажа, че ако имам възможности за проекти в Република Северна Македония бих взела участие.

Какво си представяш, когато чуеш „от двете страни на границата“?

От двете страници на границата е неточна представа. Граница между нас младите няма, бариерите падат. Границата е само мисловна и дори при младежите не съществува. Ние се разбираме помежду си, разчупваме леда в отношенията ни, изграждаме по-силна връзка, каквато е трябвало да има преди и трябва да има и занапред. Връзката между родното трябва да се запазва и никога не трябва да забравяме миналото. Братските държави са заедно, заедно растат и се развиват. Надявам се повече хора да разберат и да наблегнат на това, защото е важно за бъдещето ни.

За какво мечтаеш?

Всеки човек мечтае, но само с мечти не се получава исканият резултатът, трябва и труд. Мечтата ми е да стана лекар. Мечтата ми е да помагам на хората, както д-р Врабевски помага на всички младежи с желание и амбиции. Смятам, че с д-р Врабевски си приличаме и ще си приличаме по това, че и двамата даваме надежда за нов живот в по-добри условия, надежда за нещо голямо. Главната ми цел в момента е да уча в Медицински университет София и силно вярвам, че ще успея. Ще продължа образованието си в България, тук съм родена, израснала. Най-хубавите ми моменти са тук и съм готова да създавам нови. България се нуждае от млади, образовани, амбициозни и мотивирани хора и аз съм част от тях.

Какво за теб е България?

България е моят дом и бъдеще. Ходила съм в много държави, но България винаги е била в сърцето ми. Където и да отива човек винаги се връща там, където е домът, приятелите, семейството. В България има бъдеще, което ние трябва да си създадем, да усъвършенстваме и да развиваме. Без нас и хората, които ни насочват и помагат нищо няма да е такова, каквото е.

Как ще коментираш отношенията между България и Македония?

България и Македония са братски държави, съседите ни. Разбира се, че трябва да се разбираме. Въпреки неразбирателството между “големите” хора, ние младежите сме в много добри отношения. Не бих си представила да не сме в добри отношения с приятелите ми от Македония. Те са страхотни хора, интересни, мили, амбициозни, позитивни. Трябва да сме като единно цяло, така можем да постигнем много повече. Много спорове е имало между двете държави, но аз мисля, че в бъдеще ще бъдем сплотени и единни. Всеки трябва да допринася за хармонията, аз го правя, прави го и ти. Нека бъдещите поколения да живеят в една спокойна среда с приятелски отношения, да знаят, че и в България и в Македония са добре дошли. Могат да се развиват, където пожелаят, да творят, да сплотяват. Призива ми към всички е да бъдeм единни, да бъдем толерантни и да се обичаме един друг. Няма по-хубаво нещо от две съседни държави, които живеят