Един откровен разговор за бъдещето на младите от двете страни на границата, изкуството и ролята на младежете в отношенията между България и Северна Македония със Славчо Неделковски – председател на Детско художествено ателие „Св. Св. Кирил и Методий“, гр. Битоля.

 

Каква послание стои  зад общата рисунка на децата от България и Северна Македония, която миналата седмица нарисуваха в София? 

Картината отправя единно послание: „Изкуството не познава граници – нека не ги градим!“. И това е универсално послание за оцеляването на човечеството като цяло. Художници от цял ​​свят, и особено в този конкретен случай от двете страни на границата на съседните държави, трябва да творят без политика и партизанщина. Техният неспокоен дух е преди всичко либертариански. Не трябва да позволяваме той да бъде впримчен в лабиринта на политиката. И ние изпращаме това съобщение и говорим силно и ясно. Още повече, че посланието е по-ясно, когато идва от млади визуални артисти и таланти. Те са нашето бъдеще. За всичко останало можем да имаме собствено мнение, но за радостта им днес няма място за дискусия. 

Разкажете ни малко повече за вашето арт ателие в Битоля.

Детско художествено студио “Св. Кирил и Методий” Битоля е своеобразна световноизвестна институция за детска живопис, която организира най-старите и най-мащабни прояви на детско изкуство. Първият е Световният конкурс за детско изкуство “Битоля”, който се проведе 41-во издание, и Световната колония за детско изкуство “Мал Битоля Монмартър”, което имаше своето 42-ро издание. Годишно в тях участват над 700 училища от над 75 страни по света. Това са над 40 000 млади художници с над 45 000 рисунки. В същото време вече 55 години ние обучаваме безплатно 200 млади артистични таланти.

 

Как д-р Врабевски помага на арт ателието?

Милен Врабевски е пример за човек, който напълно оправдава позицията на Почетен гражданин на Европа и филантроп.Без неговата помощ нямаше да успеем да спасим студиото и да проведем двете събития за 2O23. Без него нямаше да имаме пряка подкрепа от Европейския съюз и ЮНЕСКО. И какво получава той от всичко това? Абсолютно нищо или абсолютно всичко. Зависи колко сте запознати с дефицита на филантроп. Но сме му безкрайно благодарни за подкрепата.

 

Защо подобни събития с участие на младежи са важни за тях, а и за държавите?

Онзи ден ме попитаха: “Как децата ще успеят да нарисуват 30 м2 платно за 2,5 часа?” Ами, много просто! Ще рисуват всички заедно. Това е съвместна колаборация, което е още едно доказателство, че заедността прави силата. 

Политиците винаги ще намерят подходяща криза или проблем. И ги разбирам – или не. Това е в длъжностната им характеристика. Да създават кризи, които после да решават. Не знам защо никога не се занимават с креативни неща, но правилно – познават се. Само мнозина забравят, че ние им плащаме с нашите пари и де факто и де юре са наши служители.

И на такива събития те са подчинени. Приветствани като носители на публични функции, но волно или не им се налага директно да се сблъскват с доста директните въпроси на младите артисти, вариращи от тези „какво правиш изобщо“ до конкретните „защо трябва да се мразим“, както и иновативното „хайде“ да се състезаваме кой по-бързо ще нарисува коте“.

И това не е комфортна зона за политиците. Но ще трябва да свикнат.

 

Какво политиците трябва да научат от младите хора?

Първо нека си спомнят, че някога и не толкова отдавна и те са били деца. Да намерят детето в себе си. Тогава ще им е малко странно. 

В крайна сметка това е същото като 1 + 1. Ако 20 млади артистични таланти от България могат да рисуват една седмица с 20 млади артистични таланти от Македония, нека седнат с тях и ги попитат как успяват да се обичат и да бъдат приятели. Явно могат.

Има всичко за учене – просто трябва първо да осъзнаеш, че не знаеш нещо и второ да знаеш как да учиш. Техните учители често са под 10 г., но те управляват вселената, а не 2 държави.

 

Как се приемат в Македония близките отношения на  ателието ви  с България?

Класическа обструкция на всички нива. От прекъснатата подкрепа от Министерството на образованието и науката през малка подкрепа от Министерството на културата за резултати, които популяризират студиото – Битоля и Северна Македония.

Публични квалификации, че вече сме българофили. И как става това? Може ли някой да посочи място, където сме представяли страната си?

Но срамът е за тях. И наказателните обвинения, разбира се. Ние не сме юридически неграмотни. Квалификациите се разпространяват публично от партийните кухни под формата на брошури и не знам дали има край на болестта, но сериозно, ние не сме лекари.

Сега сме мразени, защото зад нас стои Европа – Европейската комисия – ЮНЕСКО – УНИЦЕФ и нескромно, но целият свят … 

Или съвсем накратко. Ние нямаме проблеми, защото ги няма и целият свят го потвърждава, а не шепа политици в Скопие, които имат срок на предизвестие.

 

Срещате ли съпротива от страна на родителите на младежите да пускат децата в България на подобни събития?

Кратко и ясно. Не!

Пътуваме до поне 10 събития годишно. В България се чувстваме като у дома си. Не знам дали изобщо е ясно, че е важно децата да са щастливи и да рисуват и да се образоват художествено, а това става най-добре в детските художествени колонии. Къде е проблема? Отново го няма.

Все пак благодаря на всички, които разпространяват лъжи. Работихме безплатно с 4O ученици за учебната година 2O21 – 2O22 и 2 години по-късно за учебната година 2O23 – 2O24 имаме обява за 2OO ученици, които чакат за записване.

Искам да отправя и едно послание към младите изящни художници в България и техните преподаватели – наши колеги. Не всявайте паника. Македония е красива и гостоприемна страна. Заповядайте при нас. Участвайте масово във всички културни и артистични прояви. Само огромна експанзия на културата може да покрие гниещата земя на омразата.

 

Как трябва да се развият отношенията м/у двете държави занапред според вас?

С омраза – гняв – насилие ли решаваме съседските отношения между две държави? През второто хилядолетие през 2023? Светът върви напред, а нашите политици отчаяно ни връщат в Средновековието? Решението винаги е в тези, които са създали проблема, а на Балканите проблемите се създават за лични интереси. Ясно ни е. Но не с цената на това да мразим съседите си.

Проблемът, който не съществува, ще бъде решен. Имам въпрос? На кого ще предадат “щатите” такива гръмогласни политици? Младежите масово ни напускат и от двете страни на границата, защото им писна да се молят на едни и същи политици да създадат елементарни условия за живот.

И така…за кого е “голямата битка”?

Прочистете ушите си и отворете мозъка си. Младите ви показват правилния път. И бъдете наясно. Това е последният шанс. И те ще си тръгнат.