Коментар на уважавания историк след антибългарската проява в западната ни съседка 

Измина повече от седмица от един от най-провокативните и вандалски актове на омраза към България в Република Северна Македония – палежът на българския културен център „Иван Михайлов” в Битоля. 

За да коментира наболялата тема, екипът на Фондация Българска Памет разговаря с проф. Даниел Вачков – директор на Института за исторически изследвания при БАН и член на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси между Република България и Република Северна Македония. 

Проф. Вачков, как ще коментирате вандалския акт срещу българския културен център в Битоля в условията на непрестанни преговори и сближаване на отношенията между България и Република Северна Македония?

Това събитие допълнително създаде сериозни проблеми не толкова в контактите между двете държави, колкото в настроенията между двете общества. За съжаление това е нагледен пример по какъв начин един фалшив исторически разказ може да нагнетява напрежение. Ето защо смятам, че въпросът с историята продължава да бъде важен. И наистина тези усилия, които всички искаме да доведат до започване на преговорния процес на РС Македония за присъединяването им към Европейския съюз, трябва да бъдат свързани с уреждане на историческия спор между България и РС Македония. Аз съм убеден, че този разказ, който е създаден в западната ни съседка, в последните 70-75 години е в основата и на тези антибългарски прояви. Знаем, че да се намери сближаване на двата разказа е много сложен и бавен процес. От една страна всички тези години са оставили много „дебели” наслоявания в съзнанието на хората и да се промени моделът е трудно, но трябва да се започне с някаква добра воля и то най-вече от научните среди, които да могат да намерят куража да започнат да променят парадигмата на историческия разказ в РС Македония, позовавайки се на автентичните извори.

Смятате ли, че това може да се случи?

За съжаление, откакто се подписа договорът за добросъседство между двете страни, надеждите ми, че може да се тръгне в тази посока, не се оправдаха. Всъщност за толкова години не виждаме някакъв опит наистина да започне да се представя една малко по-различна история. Разбира се, там има много проблеми, идващи чисто от състоянието на историческата наука. Ясно е, че е много трудно историци, които са писали десетилетия в една посока, сега да започнат, макар и постепенно, да сменят своя разказ. От друга страна това, което е много важно и което се случи в България няколко години след падането на комунистическата власт – отварянето на архивите, отварянето на документите, които бяха секретни, които се ползваха от много малък кръг, те станаха публични. Днес вече тези документи, които са свързани с политбюро на ЦК на БКП, всички онези доклади на Държавна сигурност са достъпни, много голяма част от тях са в интернет.

А гражданите на РС Македония нямат ли достъп до архивите си?

Проблемът с архивите в западната ни съседка все още не е решен и те нямат пълен достъп. Как може да искаме хората да хвърлят един адекватен поглед към своето минало, след като те имат проблеми да получат дори най-обикновените си архивни документи? Например – трудно е да си проверят в църковните архиви как са записани техните деди, когато са били кръщавани. Това обяснява защо тези архиви не са толкова достъпни – защото те ще видят, че тези хора са записани като българи в началото на XX век, края на XIX век. Трябва да се изпълнят редица условия, за да тръгнем в правилната посока.

Станахме свидетели на това, че обвиненият за подпалвач на културния център получава широка подкрепа за действията си и е напът да се превърне в национален герой. Дали това наистина е така или е просто пропаганда от страна на имащите интерес политици?

Това е даже бих казал по-гадната страна на нещата. Дори на самото подпалване, защото сега това стана повод да се развихри една поредна антибългарска кампания в социалните мрежи, да се представи един човек, който дори чисто човешки, ако се погледне, засяга права на други хора, оставете, че има национална насоченост. Това е една осъдителна проява от всякаква гледна точка, от всякакви позиции и принципи. И въпреки това актът му се посреща с ентусиазъм. Това показва, за съжаление, че вместо да вървим в сближаване на обществата в последните години, ние вървим към едно противопоставяне. Този факт прави все по-трудно да се намери решение на тази ситуация, в тази задънена улица, в която се оказаха българо-македонските отношения. Този акт дава и достатъчни поводи и в българското общество да се засилват позициите за недопускане РС Македония в Европейския съюз. Сегашната ситуация е изключителна неблагоприятна за вземане на всякакви решения.

Как ще се отрази това на всички онези хора, които са се самоопределили като българи в РС Македония и какъв трябва да е следващият ход на българската държава?

При всички положения тук става дума за една атака, насочена към хората с българско самосъзнание, които искат да съхранят българската си самоидентичност и от тази гледна точка това прави задължително реагирането от българска страна. Разбира се, това не означава да реагираме с някакви прояви на враждебност, но трябва да се даде ясен и категоричен знак, че такова нещо няма как да води към положителни резултати, към които уж и двете правилтелства твърдят, че се стремят. Това показва, според мен, че въпреки усилията, които се опитват да се представят пред европейските институции, това общество е още много далеч от европейските ценности.

Припомняме, че д-р Милен Врабевски и Фондация Българска Памет ще поемат разходите по възстановяването на културния център „Иван Михайлов“ в Битоля след опожаряването му. Основателят и председател на Фондация Българска Памет от дълги години подкрепя финансово дейността на центъра и до този момент е направил множество дарения към организацията, част от които са преотстъпване на лек автомобил за нуждите на екипа, покриване на месечните разходи на организацията и закупуване на голяма част от оборудването.