“За властта в Македония най-голямото престъпление е човек да се нарече българин”.
Тодор Гулев от с. Отовица, гр. Велес, РС Македония в интервю за “24 часа”, публикувано през 2008 г. На младини Тодор постоянно изпълнявал български народни песни. Най-много харесвал “Заблеяло ми агънце”. През 1959 г. Гулето, както го наричат, изпял тази и още три български песни на празник. Някой го предал. И го осъдили на 4 месеца – по един за всяка песен.
“В България съм, това беше моята мечта, на моите деди, на баща ми. Той почина, когато излязох от затвора за първи път през 1955 г. Спомина се, след като ми каза: „Сега си на свобода. Бягай бързо в България!”. Когато се обърнах да го погледна, той вече беше мъртъв. В леглото до мен.”
Темелко Нешков от гр. Прилеп, РС Македония в интервю пред журналиста Пламен Йотински, публикувано през 2008 г. Нешков лежи 12 години в македонски затвори. За пръв път е осъден, когато е 18 годишен. Според обвинението той е фашист и иска да развали братството между народите. А истината… защото се чувства и нарича себе си българин.
За жалост в Република Македония е все още трудно да се изявява българска национална идентичност, въпреки щедрото “позволение” на македонския президент г-н Бранко Цървенковски при посещението на българския премиер г-н Симеон Сакскобургготски преди две години.
Миле Йовановски от с. Алинци, Прилепско, Македония пред вестник “Стандарт” през далечната 2005 година.
Това са една малка част от историите на граждани на Македония, определящи себе си за етнически българи.
От цитираните интервюта са изминали между 15 и 20 години, а от някои от случките, за които разказват – десетки. Защо обаче разказите им звучат толкова актуално и днес? Защо за толкова години Македония и България все по-трудно намират общ език? Чия е тази “битка” – на обикновените хора или на властимащите? Какво мислят обикновените хора от Македония и България едни за други?
Отговорите на тези въпроси ще опитаме да дадем чрез поредната социално-информационна кампания на Фондация Българска Памет – „От двете страни на границата“.
Инициативата е фокусирана преди всичко върху младежите от България и Република Северна Македония, които някак тихо остават по средата на конфликт, за който най-малко те носят греха. Именно техните истории ще разкажем, защото разбирайки отношението на младите от двете страни на границата едни към други, бихме могли да разберем и какво може да бъде бъдещето на отношенията между двете държави.
Кампанията има за цел да насочи общественото внимание към необходимостта от правилна и ангажирана държавна политика в посока добросъседство и приятелство между държавите, да покаже, че отдавна е дошло времето за дипломация, сплотеност и приятелство между братските държави в името на светлото бъдеще на младото поколение, в името на общата история, корени и култура.
Понеже вярваме, че добрият пример се възпитава, вече повече от 16 години Фондация Българска Памет показва своя модел на работа в полза на развиването на добри отношения от двете страни на границата чрез многобройните инвестиции на създателя и председател на фондацията д-р Милен Врабевски в западната ни съседка.
“Не очаквам нищо, когато инвестирам в младите хора на Република Северна Македония – нито благодарност, нито по някакъв особен начин да се възприемат или самоидентифицират. За мен е важно да покажа, че ако инвестирам в българските деца, инвестирам и в децата от другата страна на границата, защото смятам, че сме същите хора. Това са нашите братя и сестри“, споделя д-р Врабевски.
Още през 2006 г. Българският бизнесмен и филантроп се заема с възстановяването на българското военно гробище край Ново село, РС Македония, където са погребани 71 български войници, загинали в Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората световни войни. Така от изоставено гробище, през последните 15 години този мемориал се посещава от хиляди, решили да отдадат почит на героите. Всяка година на 6 май Фондация Българска Памет организира съвместни чествания на мемориала в духа на добросъседския диалог и солидарност между България и Р. Македония в перспективата на общото европейско бъдеще.
“Там срещаме младите хора от двете страни на границата. Много е важно те да имат повод да се сещат за своите герои и да имат добрия пример, да имат усещането за тачене на героизма и на тези хора, които са дали живота си тази държава да бъде едно по-добро място за живот“, разказва д-р Врабевски.
Д-р Врабевски финансира и строителните дейности по изграждането и реставрацията на най-големия православен храм в РС Македония „Св. Св. Кирил и Методий“ в гр. Делчево За изграждането на такъв храм жителите на града чакаха цели две десетилетия;
През 2017 г. д-р Врабевски се среща с тогавашния министър-председател на РС Македония Зоран Заев в присъствието на Негово Високопреосвещенство Струмишкия митрополит дядо Наум. Темата на разговора между българския бизнесмен и македонския премиер са конкретни предложения за укрепване на добросъседските отношения между двете държави. Сред тях е историческият момент през 2018 г., когато с чартърен полет д-р Врабевски лично занася Великденския Благодатеногън от България в РС Македония в името на добрите отношения между двете държави.
“Действия като това изграждат братството в реална ситуация”, коментира тогава Милен Врабевски
Д-р Врабевски е домакин и на историческата среща на директорите на училищата от двете страни на границата, която се провежда в Банско през 2019 г.
В разгара на пандемията от Ковид 19, през април 2020 г., председателят на Фондация Българска Памет дарява лични предпазни средства за лекарите на първа линия от РС Македония, предназначени за района на градовете Струмица, Делчево и Свети Никола. На всички лекари бяха осигурени маски, очила и гащеризони;
През същата година с финансовата подкрепа на д-р Милен Врабевски бе открит кабинет по информатика в СОУ „Яне Сандански”, гр. Струмица, Република Северна Македония. За нея той закупува и дарява 16 компютъра. С негови средства е дооборудван и музикалният кабинет на гимназията. При посещението си тогава д-р Врабевски осигурява средства и за рехабилитация на дете, пострадало при злополука. Оборудва и компютърна зала в гр. Берово, Република Северна Македония с 20 нови компютъра.
През 2021 г. д-р Врабевски инициира и финансира откриването на два ваксинационни центъра на граничните пунктове Златарево и Станке Лисичково, предназначени за ваксиниране на гражданите от Република Северна Македония. Необходимостта от двата центъра за ваксинация дойде след като дълго време гражданите, живеещи на територията на РС Македония, нямаха достъп до най-популярните и желани ваксини срещу Covid-19. На двата пункта бяха поставени хиляди ваксини.
Сред най-големите инициативи на Фондация Българска Памет са ежегодните семинари, на които младежи от България, РС Македония, Албания, Сърбия, Молдова и Украйна заедно учат, творят, забавляват се и създават трайни приятелства.
Д-р Врабевски инвестира и в програма за стипендии на талантливи младежи от РС Македония. През тази година той финансира и сдружението Детско художествено ателие „Свети Кирил и Методий“, гр. Битоля. Припомняме, че наскоро Република Северна Македония спря държавната субсидия на ателието след посещението им в България по покана на Фондация Българска Памет. През лятото художниците рисуваха в Пловдив и София, а сега предстоят нови визити в България и Брюксел, отново организирани и финансирани от д-р Врабевски.
Българският бизнесмен и филантроп е и най-големият спомоществовател на българските културни сдружения в РС Македония – „Иван Михайлов“, Битоля, сдружение Хоризонти“, Охрид и сдружение „Цар Борис 3“, Охрид. Тяхната е да работят за културен и икономически обмен, премахване езика на омразата и улесняване на европейската интеграция на Република Северна Македония.
Сред предстоящите цели, които председателят на Фондация Българска Памет си поставя е и създаването на българско училище в западната ни съседка.
“Често ме питат дали всички усилия, които заедно с екипа ми сме вложили през годините в посока приятелските отношения между България и РС Македония си струват. Винаги отговарям така – когато деца и младежи от двете страни на границата говорят на един език, споделят общи интереси, създават приятелства и спорят кой да развее българския флаг, разбираш, че всичко си е струвало”, разказва д-р Врабевски.
Социално-информационната кампания “От двете страни на границата” ще се разгърне в четири основни направления:
- Историците говорят – причините, които довеждат до влошаването на отношенията между двете държави;
- Гласът на младите – конфликтът през погледа на младежи от двете страни на границата – чия битка е спорът между двете държави?
- “Аз съм българин от Македония” – разкази на представители на българската диаспора;
- Добрият пример – ролята на Фондация Българска Памет през последните 15 години за приятелството от двете страни на граница.
Защото повече от всякога е нужно да протегнем ръка едни към други и да разберем, че е по-добре да бъдем европейци заедно – хора с обща история от двете страни на границата.
