Де е България?

„Де е България?“ е кампания на Фондация Българска Памет, посветена на онези българи, които са останали извън пределите на България и са се превърнали в граждани на други държави по независещи от тях причини. Въпреки историческите факти, довели до това, обаче, тези българи ревностно пазят и предават в поколенията българския език, традиции и обичаи. Това е една забравена България, чието малко, но горящо огънче е способно да се превърне в пламък, ако му бъде дадена възможност да стане пълноценна част от живота на страната ни.

В днешното интервю ще ви представим Наталиa Наколофски от Албания. Тя е само на 18 години, но вече има ясна представа как българската й идентичност може да й помогне в развитието и образованието и и как всеки етнически българн от историческата ни диаспора трябва да се възползва. Горда ли е от произхода си, мечта ли е България за етническите българи в Албания и какви ценни знания е получила от участието си в семинарите на Фондация Българска памет ще разберем от интервюто на Наталиа пред нашия екип.

– Връщаме всички наши събеседници в тази кампания малко назад във времето. Затова нека започнем разговора, като ни разкажеш повече за твоето детство в Албания.

Наталиa: Родителите ми са родени и израснали в Пустец (Преспа). По-късно са се преместили в Корча за по-добър живот, поради лошите условия и липсата на инвестиции в селото. Аз съм родена в Корча, където и израснах. Имам много хубави спомени от детството си, но най-хубавите са, когато прекарвах лятнатата ваканция с баба и дядо в нашето красиво село и разходките край езерото с приятелите ми.

– Какво ти разказваха твоите родители за България, когато беше малка?

Наталиa: Моите родители винаги са ми казвали, че имаме български произход. Останали сме в Албания след разпадането на границите и сформираме българско малцинство. Имаме албанско гражданство, но това не ни пречи да поддържаме нашата, българската култура. Вкъщи говорим майчиния си език, български, но в училище говорим албански.

– Разкажи ни за българите в Албания. Голяма ли е общността, събирате ли се по празници?

Наталиa: Българската общност в Албания има широко разпространение в различни области – Кукеш, Пешкопи, Елбасан, Корча. Аз и моето семейство ринадлежим към българското малцинство, живеещо в Преспа. Българската общност в Албания е образователна, гостоприемна и културна общност. Обикновено говорим български език, уважаваме обичаите и традициите на предците си. Празнуваме заедно Гергьовден, Деня на труда, Великден, Коледа и други религиозни празници. Също така повечето млади хора избират да учат в България. Имам брат, който е студент в България.

– Ти какво си спомняш от първото си стъпване на българска земя?

Наталиa: Първото ми посещение в България беше просто невероятно. Бях изумена от града, от начина, по който българите говореха езика, от тяхното гостоприемство. Всичко ме караше да се чувствам комфортно, сякаш съм вкъщи. Не исках да се прибирам. Исках да остана в България завинаги. Мога да кажа, че все още съм физически тук, в Албания, но мислите ми все още са там, в България.

– Мечтаят ли българите в Албания за България, за живот в родината?

Наталиa: Да, поради произхода и историята и заради възможностите, които България биха могли да предложат за по-добра интеграция.

– Чувстват ли се българите в Албания по-малко българи, защото не живеят в България или не са родени тук?

Наталиa: Да, тъй като живеят в държава, към която всъщност не принадлежат. Имат албанско гражданство, докато националността им е българска. И те не са в равно положение с българите в България.

– Какво научи от семинарите на Фондацията Българска Памет?

Наталиa: Участвала съм 2 пъти в семинарите. Първият беше „По-добро дигитално и устойчиво бъдеще на младите хора в Европа, чрез насърчаване на многообразието и развитие на трансформативни умения, и умения на бъдещето”, а вторият беше „Изграждане на споделени ценности и компетентности в младежи чрез социално предприемачество и екология“. Най-ценното, което научих от двата семинара беше използването на специфични дигитални, социални, екологични и граждански предприемачески компетенции, като възможности за насърчаване на критичното мислене, инициативността, ефективно предаване на основни социални ценности, по-добра образователна и професионална перспектива, формиране на зелен начин на мислене, изграждане на общи ценности и възгледи.

– А какво искаш да посъветваш връснтиците си, на които им предстои да дойдат в България за семинарите на Фондацията?

Наталиa: Тези семинари са много ценни, получаваш незаменими знания, обменяме опит. Освен това много се забавляваме по време на груповата работа. Със сигурност бих посъветвала повече млади хора да участват в семинарите, като по този начин ще имат възможност и да посетят България.

– Имаш ли визия за бъдещето си? Как искаш да се развиваш, какво искаш да постигнеш?

Наталиa: Основният ми приоритет сега е да завърша гимназия с висок успех. След това ще уча в университета, който ще ме подготви професионално за кариерата ми. Като отлична ученичка, ще кандидатствам и за стипендии, които да улеснят моята издръжка, защото заплатите на родителите ми трудно биха се справили с двама студенти. Също така бих искала да участвам в различни дейности и проекти, които ще ми помогнат в моето израстване.

– Как ще ни отговориш на въпроса „Де е България?“

Наталиa: България е в сърцето, ума и душата на всеки българин. Тя е нашият дом. Гордеем се, че сме българи.

– Какво отговаряш, когато те попитат коя е твоята родина?

Наталиa: Албания, защото тук сме родени и израснали.

– А когато те попитат каква е твоята националност?

Наталиa: Българска, защото нашият произход е български.

– Гордееш ли се че си българка?

Наталиa: Да, защото всеки се гордее със своята идентичност, своя произход.