Наталиа Наколофски е албанка по рождение, но българка по произход. И по душа. Студентка е в специалност „софтуерно инженерство“ във факултета по математика и информатика към СУ „Св. Климент Охридски“. Какви са чувствата й, когато за пръв път стъпва на българска земя и каква е ролята на д-р Милен Врабевски в живота й, ни разказва самата Наталиа.

 

Защо избра да учиш в България?

Най-голямата причина, която ме накара да уча в България, е фактът, че съм българка, въпреки че съм  роденa и израсналa в Албания. Помня като днес първия път, когато дойдох в България на един от семинарите на д-р Милен  Врабевски. Спомням си чувството, което ми даде българската земя – почувствах се у дома, там разбрах, че принадлежа на тази страна. Затова избрах да уча в България. Защото България ме избра  мен и аз нея. Другите причини са, че  България е място на развитие, прогрес и безброй възможности да получиш достатъчно добро образование, култура и знания.

 

Какво беше за теб България преди да дойдеш тук?

България определено беше в моите мечти. Израснах с факта, че съм българка , израснах с български традиции, български песни (които не променям за нищо) и култура. Бях повлиянa  и от албанската култура, но избрах България, защото това беше моят дом.

 

Успя ли да свикнеш вече с промяната на мястото, с новите хора?

Началото за всеки нов студент е малко трудно, но постепенно се свиква. Същото се случи и с мен. Озовах се на ново място, заобиколенa от нови хора. Сега мога да кажа, че се научих да живея тук, намерих нови приятели в университета и това ме кара да се чувствам добре. Също така през уикендите се наслаждавам на красотите на града, което е най-доброто нещо, което правя. Освен почивката, изследвам нови места и научавам повече за историята и културата на града. Единственото нещо, което ме прави малко тъжна, е фактът, че семейството ми много ми липсва. Липсват ми близките моменти с тях, топлината и любовта, които винаги са ми давали. Мисля, че всеки студент ме разбира в тази посока.

 

Как ще се справиш финансово с обучението си тук?

Животът в България е доста скъп, особено за студентите. Тъй като съм студентка от български произход, която идва от Албания, аз съм освободенa от университетски данък, но, разбира се, това не е достатъчно, за да си позволя да живея тук. Има дълъг списък, който никога не свършва – има разходи за транспорт, храна, различни сметки за плащане, общежитие, училищни пособия и други ежедневни разходи. Добавете и факта, че родителите ми не могат да поемат разходите за двама студенти, за мен и брат ми, който учи в Благоевград. Но с цялото си сърце съм благодарнa на г-н Врабевски, който беше готов да ми помогне финансово за покриване на разходите.  Неговата искрена помощ ме накара да вярвам, че все още има добри хора на този свят. Eдин от тях е г-н Врабевски. Безкрайни са впечатленията ми за г-н Милен – много добър, интелектуален, мил и учтив човек. Преди всичко човечен. По време на срещата ни забелязах неговия интерес към  условията в общежитието и университета, за да направи така, че да се чувствам по-спокойна по време на обучението си и живота си в София. Виждах желанието му да направи много неща за България и българите. Неговата помощ означава много за мен. Това е нещо, което много ценя. Безкрайно съм благодарнa!

 

Участвала си на няколко семинара на Фондация Българска Памет – с какви спомени си от тях?

Два пъти участвах на семинарите на фондацията. Темата на първия беше „По-добро дигитално и устойчиво бъдеще за младите хора в Европа, чрез насърчаване на многообразието и развиване на трансформиращи и бъдещи умения“, а темата на втория – „Изграждане на споделени ценности и компетенции сред младите чрез социално предприемачество и екология“. Научих много ценни неща от двата семинара като: специфични дигитални, социални, екологични и граждански предприемачески компетенции, като възможности за насърчаване на критично мислене, инициативност, ефективно предаване на основни социални ценности, по-добра образователна и професионална перспектива. По време на семинарите получих незаменими знания и обмен на опит. Cега, когато посещавам университет за софтуерно инженерство, и предвид темите на тези семинари, мисля, че всичко това ще повлияе на личностното и професионалното ми развитие.

 

Какви са новите ти цели и мечти?

Основната ми цел в момента е университетът, който искам да завърша с висок успех и разбира се да работя по професията си. Освен тези две цели, искам да участвам в различни проекти, които ще помогнат в развитието на моята кариера, както и в социално-културен аспект. Проектите на доктор Врабевски са най-добрите за тази цел.