Вторият ден от младежката конференция на Фондация Българска Памет на тема: “Екологията в полза на здравето – гледната точка на младите в контекста на предизвикателствата с COVID-19”, 2020-3-BG01-KA347-094727 – съ-финансиранa по Програма “Еразъм +”, КД3 “Младежки диалог”, бе посветен на срещи и дискусии с представители на централната и местната власт и на неправителствения сектор.
Младите посланици на положителната зелена промяна поставиха въпроси, свързани с ефекта на кръговата икономика върху развитие на страната, с начините за ефективно третиране на основните замърсители на въздуха – отпадъци, транспорт, горива, с инструментите, позволяващи активно включване на младите при формиране на политиката за младежта, така, че гласът им да бъде чут.
В присъстивето на г-жа Констанца Каралеева – старши експерт, и Камелия Йосифова – главен експерт в дирекция “Младежки политики” към Министерство на младежта и спорта, бе проведена дискусия на тема: Младежките политики и начините за формиране на еко-съобразен начин на мислене в младите. „Вие, младите хора, сте движещата сила на промяната, защото мислите по различен начин от вашите родители и учители, предстои ви да се развивате, да учите, да създавате семейства и да възпитавате бъдещите поколения в по-екологичен начин на живот, защото опазването на околната среда е жизнено важно за нашето оцеляване.”, сподели г-жа Каралеева.
С г-н Ботьо Ботев, общински съветник, заместник-председател на Комисията по икономика, собственост и дигитална трансформация на Столичен общински съвет, бе проведен младежки диалог на тема: “Екология и цифровизация: София – Зелен град“. Той сподели през различни конректни примери за проекти на Столична община – като завода за механично-биологично третиране на отпадъци за производство на RDF гориво, че кръговата икономика е мисия възможна и че отпадъците могат да се трансформират в ресурси.
„Чрез провеждането на зелени политики с активното включване на гражданите, новите технологии и иновациите, амбицията на Столична община е все повече да се трансформира в зелен и цифровизиран град“, сподели г-н Ботев. Той даде пример с платформата https://air.sofia.bg/, даваща възможност както на жителите и гостите на града да проследват нивото на замърсеност на въздуха и да използват алтернативни на автомобилите средства за предвижване, така и на местната власт, да правят прогнози, които да й позволяват планирането на иницитиви като зелен билет, еко-стикери и др. Младежите дискутираха възможности как могат да бъдат използвани ресурсите и да бъде оползотворена напълно икономическата им стойност.
С представители на Изпълнителната агенция по околна среда, младежите обсъдиха влиянието на изменението на климата върху общественото здраве, както и аспектите на националната автоматизирана система за качеството на атмосферния въздух
Г-жа Тодорка Петкова, главен експерт от отдел МВШРМ, Изпълнителна агенция по околна среда и г-жа Виолета Стоева, младши експерт, отдел ИЕ към агенцията споделиха с участниците, че „за да се намали рискът от замърсяване на въздуха и от пандемии като COVID-19, трябва да се замислим по-дълбоко върху начина си на живот и ако се налага да го променим из основи. Неустойчивото използване на Земята, загубата на биоразнообразие и климитичните промени са сред точките, върху които трябва да работят заедно граждани и институции.“
Г-жа Вероника Манова – Координатор „Партньорство и дигитален преход“, Urban agenda for EU към Столична община, запозна младите посланици с възможностите за зелена дигитализация, като ги провокира да мислят за връзката между нарастващото използване на цифрови данни [през 2012 е преминат мащаба от 1 zettabyte, през 2018 е 33 zb, а до 2025г. се очаква да достигне 125], водещо до висока консумация на енергия, което може да бъде балансирано с често дигитално почистване, Тя даде пример с Digital Clean-up day в Лондон. Тя сподели в дискусия с младите участници как организациите и бизнесът често използват т.нар. “greenwashing” и е важно ние като потребители и граждани да го взимаме под внимание. „Кризата с COVID-19 може да бъде използвана като възможност чрез дигитализиране на бизнеса и внедряване на нови технологии в контекста на зелените политики. Цялото човечество е изправено пред глобални проблеми, за които са нужни обмяна на опит, знания, нови идеи, съвместни експерименти.“, сподели г-жа Манова.
Опитът на неправителствения сектор в областта бе представен от г-жа Светлана Ломева, директор, Асоциация за развитие на София, която се обърна към младежите като към „посланици на новите политики, свързани с дигиталния и зелен преход“ и ги призова „бъдете активни и отстоявайте своите позиции и мнения. Заповядайте в SofiaLab, мястото за идеи, учене, дебат и иновации, където да мислим заедно как да убедим повече граждани да използват алтернатива за автомобилите“. Тя сподели за проекта „InnoAirChallenge“ като пример за технологични решения за транспорта и чистотата на въздуха, включващ инициативи за „зелен обществен транспорт при поискване“, „модел на такса задръстване“, „зелени коридори“, „вело алеи“, използване на алтернативен зелен транспорт за предвижване – колела, тротинетки и т.н.
Гледната точка на Европейската комисия в младежкия диалог, бе представена г-н Бойко Благоев, Ръководител на отдел „Комуникации“, Представителство на Европейската комисия в България. Той представи Зеленият пакт и какъв е пътят към климатично неутрален и устойчив ЕС до 2050г. Участниците проведоха своеобразен референдум чрез sli do. „Целта на ЕС е чрез амбициозни проекти да направи живота ни по-бърз и лесен и да бъде пример за останалия свят в сферата на екологията“.
В младежкия диалог се включиха още г-жа Станимира Мишева, главен експерт в дирекция “Политика по изменение на климата“, Министерство на околната среда и водите, и г-жа Радостина Кандиларова, старши експерт в дирекция “Опазване чистотата на въздуха”, отдел “Качество на атмосферния въздух”, МОСВ. Дискусията на тема “Новият свят, който се очертава” даде възможност на младите хора да обсъдят с представителите на министерството възможности, предизвикателства и ключови аспекти, свързани с актуалните политики по изменение на климата и качество на атмосферния въздух.
Програмата през утрешния ден ще продължи със симулационна игра „заседание на Министерски съвет“: „Да генерираме идеи за мерки, нужни за формиране на еко-съобразен начин на мислене в младите“.
