Мирослава Цанева за delo.bg
Д-р Милен Врабевски е възпитаник на Английската гимназия и на Медицинския университет в родния си град Варна. Собственик е на най-голямата в региона частна научно-изследователска организация в клиничната медицина, със собствена офис-структура и над 300 служители в 17 европейски държави. През 2007 г. учредява Фондация Българска Памет, чрез която финансира инициативи за изграждане на икономика на знанието, съхранение на културно-историческото наследство и утвърждаване на националната идентичност в перспективата на европейската интеграция. За програмираната си благотворителна дейност в полза на обществото, през 2012 г. е поканен за член на „Глобалната инициатива на Бил Клинтън“, а през 2013 г. е отличен с „Гражданската награда“ на Европейския парламент. Д-р Врабевски е автор и продуцент, на проектите със запазена марка Intelligent Music Project, в които участват популярни имена от световната музикална сцена – Саймън Филипс, Джон Пейн, Джоузеф Уилямс, Джон Лоутън, Тим Пиърс, Карл Сентънс, Нейтън Ийст, а също и плеяда от най-добрите български студийни музиканти. Intelligent Music реинвестира спечелените средства в благотворителни инициативи на Фондация Българска Памет за реализация на младите хора в България. Специално за delo.bg Милен Врабевски споделя емоциите си от музикалните си проекти, срещите му със световни музикални личности, както и за останалите важни реалности от живота и битието ни като българи и европейци.
Г-н Врабевски, какво се крие зад “Intelligent Music” като име на музикален проект или по-скоро отправна точка за поредица от проекти? Музика за интелигентни хора или интелигентна музика за всички?
– Музика с послание, неразделна част от една жизнена философия. Продуцентската къща, студиото, рок формацията – всички са носители на тази запазена марка. Тя дава смисъла на музикалните ни проекти. Сериозна заявка е за авторитетно присъствие на български продукт на световната сцена. Същевременно е неразделна част от дейността на фондацията и бизнес-структурите ми в сферата на корпоративната социална отговорност. Позитивното послание е споделения опит на автора от успешно приложена креативна стратегия на един живот. Ако тя е носила успехи на мен, защо да не помогне на много други хора? Не защото това е просто серия благотворителни албуми, а защото задава посока. Алтернативен избор е за хора, готови за него. Започвайки от обръщение към любимата жена, собствените деца, най-близкия кръг приятели, подобна жизнена стратегия може да послужи всекиму. Подадена в този формат, тя е чуваема и разбираема. Не успявам да кажа всичко по време на семинарите ми с децата на България и диспората. С музиката, обаче, посланието е по-достъпно и достига до всички, които са го търсили… В заключение: помня какво силно влияние имаха над мен рок-класиците от ученическите ми години. Днес искам децата ми да растат с алтернатива на чалгизацията. Защо част от нея да не е предоставена от мен…? Затова има и малко оптимистична ирония в тази запазена марка и може да се разглежда и като пътен знак, или указателна табела.
Как оценявате съвместната си работа със звезди като Джон Пейн, Саймън Филипс, Джоузеф Уилямс и други? Каква е тръпката Ви от общуването? Лесно ли се стига до необходимата симбиоза?
– О, да! Симбиозата идва веднага. Поне в трите ми досегашни албума. В момента, в който звездите харесат материала и оценят посланието, се оказваме съидейници. Дори Джон Пейн каза, че последният ми албум е бил ‘‘an eye-opener‘‘ за него. Оттук почва магията: раздаващи се световни величия, споделящи идеите, които проповядвам… Следват незабравими мигове на съвместна работа. Всъщност, артисти от такъв мащаб те карат да се чувстваш човек. Да не забравяме и, че за мен това са недостижимите асове, легендите от младежките ми години. Задължително трябва да спомена и Джон Лоутън, Карл Сентънс, Тим Пиърс и Нейтън Ийст. Всички показаха изключителна класа и се превърнаха в ракети-носители на български албуми на световната сцена. Това също ми носи изключително удовлетворение.
Какъв заряд носи музиката на албумите Ви? Определено послание ли се търси с нея или е достатъчно въздействието й, за да се промени човек към позитивно мислене и усещане за живота?
– Енергичен и вълнуващ. Надявам се цялостното й звучене да пренесе и заряда на посланието, което е дълбоко и лично. Най-важно е музиката да бъде чута, а не разказвана, макар и да е концептуална. Става дума за мелодичен прогресив, с елементи на хард рок, фюжън и джаз, изпълнен от виртуозни инструменталисти. Атмосферата е подсилена от соло вокалите на такива икони на прогресив сцената като Джон Пейн, Джоузеф Уилямс, Джон Лоутън и Карл Сентънс, така че неминуемо слушателите ще изберат позитивната страна. Определено търся комбинираното въздействие от вербално и музикално послание, но музиката винаги превалира. Текстовете са базирани на собствен опит, който с радост споделям – това са печеливши формули за успешен и смислен живот. Албумите ми са като есенция от томове енциклопедия на една успешна кариера. Опитвам се да напомням простички истини, на фона на преживяни от мен действителни случки от живота. В първия си албум акцентирах върху възможността мисълта и съзнанието да командват битието. В един целеустремен живот, изпълнен с добри намерения това е изключителна формула за успех. Във втория, фокусът бе върху базисните ценности – любовта, семейството, децата, приятелството, измеренията на щастието, без които не можем да разберем мисията си в живота. Тя е една за всички нас – да се научим да живеем за другите. В третия „том“ говоря за пътищата до онзи извор на баланс, хармония и обич, вътре в нас, който всъщност е проекцията на Божественото в душите ни. И както Вие самата подчертахте в коментара на последния ни клип – да избягаме от страховете си, но не навън, а вътре в нас. Така освобождаваме съзнанието си и откриваме таланта си, с който можем да сме полезни на хората около нас.
Съществува ли елитарност в музиката или по-скоро тя е призвана да учи хората на елитарност, в най-добрия смисъл на значението му?
– Искреност в добрите намерения, съчетана с професионален подход към реализацията им винаги раждат елитарност. Съответно да, мисля че има такъв вид елитарност в музиката, в добрия смисъл, която внася магията в музикалното преживяване, търсейки именно преднамерено естетическо и морално въздействие. Тогава елитарната музика възпитава. Учи ни да добавяме стойност в живота на другите. Преживял съм го със знакови албуми и групи. Затова искам децата ми да растат и с моята музика. Нека имат избор, но аз да съм им създал алтернатива, която да отваря вратичка към духовно извисяване.
Медицинското образование очевидно не може да потуши музикалните честоти, на които човек по рождение вибрира. При Вас как се случи това?
– Много специалисти твърдят, че най-силно усещане за музика имат лекарите. Познаването на човешката същност от друга страна, е сериозна база за качествени музикални послания, особено, ако идеите са искрени. В този смисъл да си лекар по образование много помага. Научно-изследователската сфера, на която съм отдаден остава за мен водеща, обаче. Аз не си вадя хляба с музика. Нямам и намерение. Не се възприемам като професионален музикант и/или композитор. Просто чинно си водя бележки относно това, което ми се спуска Свише. В исторически план ‘просвирих‘ на китара и пиано в късния пубертет. Голям принос имаше Светльо – мой съученик и най-добър приятел от Английската гимназия във Варна, с който свирихме заедно и взехме няколко награди за лично творчество. Добавям и брат ми, който бе винаги на разположение с китарата. Огромната заслуга за вдъхновението е на жена ми Роси, а медицината си остава една нелоша предпоставка.
Как гледате на случващото се напрежение в Европа? Тежки ли се оказаха съвременните ценности и защо според Вас сме свидетели на подобен цивилизационен сблъсък?
– Европейските ценности и принципи, свободата и солидарността не би следвало да се усещат като тежест, дори за доведените мигранти. Липсата на адекватна реакция срещу злонамерени сценарии не е от вчера. Европейските народи имат славни традиции в отстояване на цивилизационните си принципи, но да ги отстояват на базисно ниво в 21 век е вече подигравка. Просто номерът с всеобща мобилизация и поредна световна война не може да мине така лесно, както при първите две. Респективно, обаче, алъш-вериша на геополитиката (разбирайте оръжейни производители, енергийни, банкови, застрахователни, софтуерни и пр.магнати и ‘оправящи‘ света мозъчни тръстове) трябва да върви. Е, разбийте изградената с толкова усилия цивилизация и пак ще Ви търсят за пари. Ударете точно двата основни стълба на европейската икономика и ценности (Германия и Франция) и сме като на война. Следва нова задлъжнялост, непосилни разходи, постоянна битка с вятърни мелници… Ние нормалните хора, които не се стремим към господство спрямо никого, трябва все по-често да се замисляме, не си ли заслужаваме лидерите. Въпросът е в духовните измерения. Не мислим за хората около нас и за средата си. Егоисти и материалисти сме. В резултат привличаме това, което излъчваме. Макар и представена в доста опростен вариант истината е в тази посока за мен. Затова ми се иска от малки да се учим да бъдем добри. Позитивното мислене не е пренасяне в жертва. Винаги имаш правото да казваш НЕ. Позитивният индивид е ефективен, защото е отдаден на живот с мисия. Това искам и децата ми да разберат.
В състояние ли са младите хора у нас да устоят на натиска на съвремието или са по-склонни да се впуснат по пътя на най-малкото съпротивление? Какво би ги мотивирало да се развиват като достойни личности и българи?
– Да, в състояние са, но работим ли с тях? Младите хора сега утвърждават своята индивидуалност под натиска на един глобален потребителски императив, който доминира в настоящето им. Такива са духът и предизвикателствата на времето, но съществуват и традиционните за нас цели – професионални успехи, семейно щастие, запазване на идентичността и идеалите. Когато говоря пред младежите от България и диаспората по време на семинарите на Фондация Българска Памет, най-често им пожелавам да открият своя вътрешен източник на любов и творчество. Ако успеят да го отдадат на другите, на средата си, ще имат смисъл и радост в живота. От друга страна, родолюбивото възпитание на младото поколение е предпоставка за желание да инвестират в Родината си. С екипа ми разработваме педагогическа технология, която постепенно прилагаме в детските градини и частното ни училище „Цар Симеон Велики“. Тя ще акцентира върху предприемаческия дух и развиването на потенциала за иновации, на фона на вяра в българския дух и европейските ценности. Мисля, че това е един от възможните отговори – да интегрираме в училищното възпитание развитие на личностен потенциал, родолюбив дух и навици за дългосрочен успех в една новаторска, креативна, здравословна и позитивна среда. Липсват достатъчно активности в тази насока и затова реших да инвестирам и в образованието. Младите ни хора заслужават повече внимание.
Освен музикални проекти, Вие развивате и такива с ясна обществена насоченост. Дефинирайте каузата, която не Ви дава мира, която Ви дава сили да действате досущ като един съвременен будител.
– Най-просто казано, каузата ми е ‘България: едно по-добро място за живеене‘. Чрез инициативите на Фондация Българска Памет се стремя да дам достатъчно добри и работещи примери за утвърждаването на националната идентичност в перспективата на европейската ни принадлежност. Опитвам се да науча младите ни хора на споделена грижа и отговорност за актуалното ни настояще и за бъдещето на децата ни. Програмните ни приоритети са насочени към възпитание в любов към България, европейска културна идентичност и активно гражданство. В рамките на един от най-големите ни проекти „Силна национална идентичност – силна европейска идентичност“ подпомагаме финансово образованието на млади хора от България и Македония, българската диаспора в Украйна, Молдова и Сърбия, с оглед приобщаването им към българската култура и национални ценности и процесите на европейската интеграция. С това целим и ориентация за професионална реализация на младежите, както и активно включване в европейския диалог за културно опознаване и изразяване, чрез трансгранично сътрудничество и мобилност. В рамките на този проект, изцяло финансиран с мои средства, от 2007 г. досега, фондацията ни е насърчила повече от 3000 младежи с български корен от близката чужбина в ролята им на посланици на българщината и ценностите на европейската интеграция. Що се отнася до будителските нагласи – бих казал, че и днес, както във времето на Възраждането, каузата на националните приоритети би могла да бъде постигана твърде успешно със средствата на благотворителността. Дарителството, което търпи удивителен подем през последните години в България, е признак за здраво гражданско общество. Показва наличието на енергия заедно да решаваме проблемите си. На този принцип са залегнали инвестициите ми в битката с демографската криза и строеж/възстановяване на културно-исторически паметници с цел родолюбиво възпитание на младото ни поколение.
Паметта е това, което гради бъдещето ни като нация. В този смисъл има ли я българската памет и защо още не успяваме да се учим от грешките си (в политически план например)?
– Не успяваме, защото не винаги са добри намеренията ни (визирам точно политическия план). Паметта е функция на усещането за род и Родина, за заедност, семейственост и общи цели за развитие. Много пъти в нашата история разказът за миналото ни е бил внасян отвън. Вярвам, че реалността на съвремието ни предоставя изключителен момент, да се самоопишем достоверно и сърцато като истински европейци и да погледнем смело напред. Не смятам, че подвизите на паметта са ключът към решаването на всичките ни проблеми, но без усещане за миналото с повече емоция и страст не бихме могли пълноценно да притежаваме нашето тук и сега. Мисля, че едно от необходимите условия да консолидираме националната общност с поглед към бъдещето, е да адаптираме образа на миналото към този на настоящето си. Родолюбието би било много полезна сила в тази насока, която обаче, трябва внимателно да се еманципира от политиката, за да бъде опазен нейния полезен начин на функциониране за обществените цели. И да не забравяме: изучаваме истинската история, за да сме полезни на собствените си дълбоко-мотивирани добри намерения, а не за да уязвим някого, или да търсим отмъщение.
Чувствате ли се спокоен за бъдещето на децата си? За бъдещето на България като дух и изразена идентичност?
– Каквито и тенденции да се оформят, човек не може и не бива да живее в страх. Само освободеното съзнание може да е креативно и рационално. Идеята е да се прави максималното по силите, за да градим средата си и конструктивно да живеем за хората около себе си. Аз съм прагматично устроен човек и вярвам в собствените ни способности и в стремежа да правим живота си по-добър. Едно от нещата с директни ползи в това направление, би било превръщането на сектор образование в реален национален приоритет в България. Стабилността, просперитета и сигурността на страната ни зависят от качеството на човешкия капитал във всички измерения – от личностното формиране до връзката между образованието и изискванията на бизнеса и пазара на труда. Всякакви призиви към националния дух и идентичност ще губят съществена част от собственото си значение, ако не постигнем по-високи нива на икономически просперитет за българските семейства. На този фон, аз все пак вярвам в позитивизма на националното чувство, на афинитета към „своето“, основано на самостойност и самоуважение, на това, към което ние безусловно принадлежим. За щастие идеологията на Европейския съюз отчита на първо място, че силата на нациите е в техния дух и в техните културни и традиционни устои, така че стойността на историческата памет и националните идентичности предстои да бъде възпитавана, подчертавана и изразявана. Важно е да се напомня, че националната и европейската идентичност вървят ръка за ръка.
