Днес ви срещаме с Ема Христозова – една майка, чиято история трогва до сълзи. Тя ще ни разкаже за своето чудо – раждането на Мария и  близначките Никол и Андреа след години на трудности, болка и репродуктивни изпитания. Ще чуем за битката, която води сама… докато един ден съдбата я среща с д-р Милен Врабевски – човекът, който не просто ѝ подава ръка, а превръща мечтата ѝ в реалност. Един разговор за вярата, надеждата и силата на доброто, което променя животи.

Кога и защо д-р Врабевски се появи в живота ти?
Д-р Врабевски се появи в живота ми в най-крехкия момент – тогава, когато надеждата ми за майчинство бе угаснала напълно. След дълги години борба с репродуктивни проблеми, вече се чувствах уморена, обезверена и сама в тази тежка битка. А тогава, точно тогава, съдбата ме срещна с д-р Милен Врабевски. Един човек с душа по-голяма от света, който не просто откликна – той повярва в мен. Не като лекар, не само като дарител, а като Човек, който избра да застане зад чужда мечта и я превърна в реалност.

Можем ли да обобщим, че благодарение на неговата финансова помощ ти имаш три дечица?
Да. Със сълзи на благодарност в очите го казвам – моите три момичета, Мария, Никол и Андреа, са живото доказателство за неговата доброта. Дълги години вървях по тази самотна пътека към майчинството. А той – той ми подаде ръка в най-важния момент. Не финансирането само е важното – той ми вдъхна надежда. Повярва, че и аз мога. И днес, когато ги гледам – истински, усмихнати, прекрасни – знам, че този човек е част от чудото им.

Дълги години си координатор на фондация „Искам бебе“, където д-р Врабевски е основен спомоществовател. Колко ключова е неговата роля във фондацията?
Огромна. Той не е просто спонсор – той е сърцето на „Искам бебе“. Д-р Врабевски е до всяка жена, която минава през тази мъка, която познава тишината на празната детска стая. С него до нас, ние имаме сила. Без показност, без думи – само с присъствие, с човечност. Той е онзи невидим стълб, който крепи надеждата. Той променя животи. Прави го тихо, но със силата на чудо. Той е вълшебник, без мантия – просто с голямо сърце.

Разкажи ни малко повече за твоите дечица.
Имам три слънчица. Мария е най-голямата – на 14. Зряла, интуитивна, мечтае да обиколи света, обича книгите и справедливостта. Близначките Никол и Андреа са на 10. Никол е артистична, с музика в сърцето и танц в душата. Андреа е логически ум – мисли, анализира, обожава пъзели и предизвикателства. Толкова различни, но заедно – една истинска симфония от любов, смях и светлина.

Какво им казваш за д-р Врабевски?
Те го познават от малки. Знаят, че той е причината мама да бъде мама. Разказвала съм им, че някои хора променят света не с титли, а със сърце – и че той е такъв. За тях е като герой от приказка – реален и магичен. Казват ми: „Когато го видим, ще го прегърнем“. И знам, че тази детска прегръдка носи в себе си всичко – признателност, любов и чиста човешка благодарност.

Спомена, че към днешна дата той все още ви помага – би ли ни разказала повече?
Да, и това е нещо, което няма да спра да ценя. Д-р Врабевски не направи еднократен жест. Той продължи да бъде до нас. Не само до моето семейство, а до десетки други. До всяка нова мечта, която се ражда в болка, но с неговата помощ намира пътя към живота. Без шум, без очаквания – просто с грижа. За мен той е закрилник. На моето семейство, на нашата фондация, на доброто, което все още съществува в този свят.