Днес ви представяме 15 годишната Венета Стоименова.

Тя е сред младите спортни надежди на България -6-кратен републикански шампион по карате, носител на Купата на България, печелила е медали от Балканско първенство по карате, от силни турнири като Гранд При на Хърватия, Будапеща Оупън, Хърватия Оупън, Купата на Белград, „Граве Енергия Къп“ в Босна и Херцеговина.

Венета е сред талантливите младежи, които д-р Врабевски подпомага, финансирайки участията й на престижни спортни турнири и състезания.

 

За любовта към спорта, пътят към успеха и мечтите, разберете повече от разговора ни с Венета Стоименова.

Здравей, Вени, представи се с няколко думи.

– Казвам се Венета Стоименова, на 15 години съм, от София. Ученичка съм в 9-и клас на 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ в паралелка с руски език. Освен това изучавам английски и френски. Обичам да чета, да слушам музика, да пътувам

Имаш много хобита, но искаме да поговорим за твоята спортна кариера. Кога започна да тренираш карате?

Бях на четири години, когато видях женски бокс по телевизията и заявих, че искам да тренирам това. Родителите ми не останаха очаровани от женския бокс, но нямаха нищо против бойните спортове и ме записаха на карате. Оттогава, вече повече от единайсет години, не съм спирала да тренирам – дори през лятото. Дори през ваканциите тренирам повече, отколкото през учебната година.

Какво за теб е спортът?

Карате е не просто спорт, то е философия, начин на живот, баланс между физиката и духа, път към самоусъвършенстване… Мнозина смятат, че черният колан е върхът в карате. Не, това е етап от пътя – има черен колан първи дан, после втори, трети и т.н.

Разкажи ни повече за успехите, които си постигнала – с кой медал се гордееш най-много?

Най-ценният ми медал бронзовият от Гранд При на Хърватия, който спечелих през пролетта на тази година в категория -59 кг при дружиорките. Това е един от първите ми медали при по-голямата възраст – от 16 до 18 години, но той е ценен и с друго. В срещата за бронзовия медал срещу каратека от Унгария аз губех в резултата. Успях да изравня 21 секунди преди края и да отбележа победната точка 6 секунди преди края на срещата. Вярвах в себе си и това ми доказа за пореден път, че човек не бива да се предава, а да се бори докрай.

През септември, благодарение на финансовата подкрепа на д-р Милен Врабевски, участвах на голям международен турнир в Чаковец, Хърватия. Там станах втора в моята категория (кадети, 54 кг.), като загубих на финала от световната шампионка Сара Томич. На този турнир обаче участвах и при джуниорките, които са с 2 години по-големи от мен. При това в категория +59 кг, което означава, че противничките ми бяха не само по-големи и по-опитни, но и много по-едри и по-тежки. Доста силни удари отнесох, но въпреки това стигнах до финала и спечелих сребърен медал.

Какви състезания ти предстоят?

На Световното първенство през октомври в Турция, на което заминах отново с помощта на д-р Врабевски, се класирах 11-а и бях много разочарована. (Тук трябва да спомена, че Българската национална федерация по карате не поема разходите на националните състезатели в моята възрастова група (кадети, 14-16 г.) и без подкрепата на д-р Врабевски трудно щях да си позволя участие на Европейско и Световно първенство и със сигурност нямаше да отида на много турнири в чужбина.)

Най-важното състезание, което ми предстои сега е Европейското първенство по карате за кадети, джуниори и младежи, което ще се проведе в началото на февруари 2023 г. в Кипър. После има няколко издания на Световната младежка лига, на които също ще участвам. Предстоят и турнири в Хърватия, Сърбия, Словакия и разбира се, България.

 Кой медал искаш да спечелиш?

Най-непосредствената ми цел е да спечеля медал от Европейското първенство. Няма да е лесно, от 1 януари 2023 г. влизат в сила нови категории, със сигурност ще срещна противнички, които не познавам. Имам медал от Балканско първенство, за съжаление, не е златен, а бронзов. Така че, това също е една от целите ми – да стана балкански шампион. Следващото Световно първенство е чак през 2024 г., но междувременно ще има няколко издания на Световната лига. Надявам се на някое от тях също да спечеля медал.

За какво мечтаеш?

– Мечтата ми в спорта е да участвам на Олимпийски игри. Но за това, разбира се, трябва първо да върнат каратето в програмата на Олимпийските игри. А що се отнася до мечтите ми отвъд спорта, искам да завърша психология и да стана спортен психолог.