Запознайте се с Оливър Андоновски, родом от Велес, РС Македония, самотен баща на прекрасния 10-годишен Бени.

Бени е дете със специални потребности, диагностициран е с аутизъм преди 8 години.  Диагноза, която преобръща напълно живота на баща му и техните близки.

За силата да продължиш в името на детето си, за помощта, която д-р Врабевски оказа на семейството и за най-ценните житейски уроци, разговаряме с Оливър.

  

Оливър, разкажи ни малко повече за себе си.

Казвам се Оливер Андовски,  на 46 години, самотен баща на малко момченце. Роден съм във Велес където и живея и работя в Народния театър във Велес.

 

Спомена твоето момченце, какво можеш да ни кажеш за него, на колко е, какво обича да прави?

Моят син е на 10 години, почти на 11 години. Бени е я много мило дете, красавец, но за съжаление с аутизъм. Както всяко дете обича да слуша музика, да си играе с топка, да си играе с плюшени играчки, да скача по трамплини, да се люлее и да се спуска по пързалки.

 

Бени е диагностициран с аутизъм, как разбра това и как се промени животът ти след тази диагноза?

 

Аутизмът при Бени беше окончателно диагностициран, когато беше на 2 години. Светът ми се обърна наопаки.

Разведох се с майка му, пое изцяло грижите за него, а тя нито веднъж не се обади да попита как е той, какво е състоянието му. След тази диагноза и при мен, както и при всеки един родител в тази ситуация, прекъсна социалният живот, тоест нямаш възможност както другите родители да правиш някой съвсем обичайни неща, като да отидете на заведение, например. Сега, за щастие, е много по-добре и излизаме спокойно. Трябва да свикнеш с мисълта, че никога няма да бъдеш дядо, който се радва на внучета от сина си… просто всички планове, които си имал рухват и единственото, за което трябва да мислиш е как да помогнеш на детето си да бъде функционално.

Как преминава един ваш ден?

Ако е обикновен работен ден, ставаме ранно, правим закуска. Отиваме на училище с такси, което го плаща държавата за такива деца. Бени ходи в специално училище във Велес. След като го оставям в училището аз отивам на работа докато не стане време да го взема.

 След това  сме заедно през цялото време, защото няма кой да ми помогне. Ако е понеделник или четвъртък, го водя в Скопие на дефектолог и на логопед. През деня се разхождаме в града, водя го на детски площадки.Иначе вкъщи работя с него по напътствията на дефектолога и логопеда. През уикенда рано ходим на черква, след това разходки, правим упражнения, гледаме филми и така.

За какво мечтаеш?

 Мечтая един ден всичко да бъде наред. Един ден да чуя как казва „Татко“ и да си поговорим за всичко, за което не сме си говорили толкова години, защото Бени е невербален. Мечтая да дойде този ден, в който да отговоря на всички тези хиляди въпроси,  които всяко едно дете има. Мечтая да бъда дядо, който се радва на внучетата от децата си. Мечтая да намеря сродна душа, с която да имаме семейство, да имам още деца, а Бени да си има окончателно майка и братя и сестри.

Разкажи ни как се запозна с д-р Врабевски и как той помага на теб и Бени?

За доктор Врабевски бях чувал и чел доста в Македония. Знаех, че е  човек с ангелска душа и сърце, че е помогнал и че помага на много хора и деца. Свързах се с него и в едно съобщение му казах всичко за мен и за малкия,  в какво положение съм и аз, и синът ми. И  бях много изненадан, че веднага откликна и започна да ми помага. Благодарение на доктор Врабевски се запознах също с един ангел-терапевт Дани Димитрова, която започва да работи с Бени и да обучава и мен как да работя с Бени. Същ благодарение на него, получих от САЩ и  Германия всички необходими уреди и пособия, които са нужни за Бени и за тези терапевтични процедури и упражнения. Става дума за неща, които нито могат да се намерят в Македония, нито аз мога да си позволя. Доктор Врабевски и прекрасните хора, които работят във Фондацията Българска памет запазиха час при най-добрият детски невролог в София, при специалисти- кардиолози и платиха за тези прегледи. И още много други неща, за които съм много благодарен.

 

Какво би казал на родителите, които също имат дечица със специални потребности?

Уважаеми родители, главите горе, не падайте духом, дерзайте, Бог е с вас. Това, че имате дете със специални потребности, въпреки всичко не е товар, тези наши деца са ангели без криле. От тях можем да учим какво е безрезервна, искрена, чиста любов. Недейте да отчайвате. И моля ви, не разтрогвайте семейството си, след като установят, че детето ви има аутизъм или подобни увреждания. Тогава сте си най-нужни, необходими едни на други, а най-много на тях. Благословен е този народ, който има хора както уважаемия доктор Врабевски. Благословена е България, благословена е тази земя, която ражда такива синове.