интервю за http://media.framar.bg

– Д-р Врабевски, как се стигна до съвместния ви проект с “Диана Експрес”?

– С групата “Диана Експрес” се познаваме от около 8 г. Смея да твърдя, че това са едни от най-добрите музиканти в България. Независимо дали са със своя създател или не, те са изключително добър състав. Инвестирах в този проект, защото от самото начало бях убеден, че ще се получи нещо много истинско. Всички участници бяхме заредени с позитивна енергия, която искахме да предадем на слушателите. Преди време влязох в студиото на Максим Горанов и записах няколко идеи, които имах в главата си – свиря малко на пиано и акустична китара. Стана така, че в следващите няколко седмици всяка сутрин се събуждах с нова музикална идея. Обединих тези идеи и видях, че се получава първия концептуален албум у нас.
Проектът ни с “Диана Експрес” е част от идеите, които са заложени в основата на дейността на Фондация “Българска памет” за съхраняване на българската култура и на българското културно-историческо наследство. Не случайно гост-вокалист ни е Каролина Гочева, известната изпълнителка от Македония, която започна кариерата си от България. От Германия пък върнахме Люси Дяковска и Младен Меченски. Записвахме с Плевенската филхармония в най-добрата акустична зала в България – на читалище “Съгласие”. Благодарение на добрите музиканти и на изключителната акустичност на залата се получи една вълшебна атмосфера. В първата част на албума – с новите хитове на “Диана Експрес”, участват много известни поети – Даниела Кузманова, Иля Велчев, Волен Николаев, Павел Матев. Твърдо вярвахме в положителния изход на това, което правим, и се получи много добър албум. Фактът, че в момента България е свързвана с понятия като чалга дестинация, минимизирани ценности и липса на мотивация на младите хора да остават тук, ме накара да се замисля сериозно. Потърсих отговор на въпроса правим ли достатъчно, за да мотивираме тези наши млади хора да остават тук. Да им създадем средата, в която те да могат да се развиват интелектуално, да получат образователния ценз, необходим за една нормална кариера, и да им осигурим възможностите, които биха могли да имат в един цивилизован свят. Стигнах до извода, че не правим достатъчно. Мисля, че на фона на добрия пример, който имаме от Възраждането, сме длъжни да направим всичко възможно със собствени средства контрапунктът на тези негативни тенденции да се случва днес и сега. Както нашите деди са инвестирали в българщината през Възраждането, така трябва да инвестираме и ние сега. Принципът е абсолютно същият. И причините са близки, въпреки че дедите ни са го правили при много по-трудни условия. В тази връзка подпомагам доста български творци.

– Какво бъдеще планирате за този проект?

– Мисля, че постигнахме максимума на това, което бяхме планирали. Двоен албум, който в първата си част да показва групата в познатата й светлина и е с по-ретро звучене, и нещо ново във втората му част – “Силата на мисълта”, от която стана един много приятен мюзикъл. Надявам се, че мюзикълът скоро ще бъде представен и на плевенска сцена. Проектът много допадна на легендарния вокалист на Юрая Хийп Джон Лоутън, когото вече мога да нарека свой приятел. Предложих му да участва в записа на английската версия на “Силата на мисълта”. Като изслуша материала, той каза, че това е едно от най-хубавите неща, които някога е чувал. Не можеше да повярва, че един лекар като мен, е автор на всяка една нота в този албум. Признавам си, че беше много приятно, когато идолът ми от ученическите години прие да запише заедно с мен моята музика.

– Българският дарителски форум ви обяви за “Личност на 2011 г.”. Какво мотивира успял човек като вас да се занимава с благотворителност?

– И по майчина, и по бащина линия произхождам от стари възрожденски родове, които са направили доста за България. В дома на прадядо ми хаджи Станьо Врабевски, например, е намерено тефтерчето на Левски. Веднага след Освобождението този човек занася в София и предава на държавата парите от касата на революционния комитет, на който е бил председател. Изненаданите чиновници го попитали защо, а той им отговорил: “Делото приключи, освободени сме. Сега държавата има нужда от тия пари.” Хаджи Станьо Врабевски е притежавал и стихосбирката “Горски пътник” с личен автограф от Раковски. Бил е много богат търговец. Без него местната община не е вземала важни решения. Участвал е активно в борбата за българска независимост и си е давал ясна сметка какви рискове поема. Когато наследиш хора с такива идеи, няма как това да не ти повлияе. Много ми се иска сегашните деца да живеят в една България, с която да се гордеят и дори да не им хрумва да отиват някъде другаде. Борбата за българска национална кауза би трябвало да е на всеки от нас.

– Преди време апелирахте в едно интервю да се направи подписка сред българския интелектуален елит кирилицата да се нарича българска азбука. Има ли вече последователи тази идея?

– Първата ни по-голяма крачка в тази насока ще видите на 28 февруари, когато сме поканили поредните си 99 деца, първенци в ежегодния конкурс на фондацията за есета, на гости в Брюксел. Те са българчета от Украйна, Молдова, Западните покрайнини, Македония, български мюсюлмани от Южна България и от района на гр. Тервел. В Брюксел ще носят фланелки с надпис “Кирилицата – българската азбука”. Ще имат и възможност да участват в нещо като лобиране за тази идея в предоставения ни един час за концерт по повод националния празник на България – 3 март. Официалните азбуки в ЕС са три – латинска, гръцка и кирилица. Никой в евросъюза не знае, че кирилицата е изцяло български продукт – създаден от българската държавническа мисъл, усвоен и разпространен от българската държавническа идея. Това е нещо, което ни отличава от останалите и ние заслужаваме признание за този си принос към световната цивилизация.
Останалите деца, участници в конкурса, отиват на едноседмичен културно-образователен семинар в гранд хотел “Варна” за наша сметка. В семинарите са включени многобройни беседи по българска история, лекции как се печелят европейски проекти, срещи с успели вече хора в България и др. Децата получават възможност да изявят своите таланти, имат много забавления и екскурзии.Тези срещи винаги завършват с шоуто “Звук и светлина” във Велико Търново. Опитваме се да дадем на тези деца възможност да намерят новото си място под слънцето в съвременна България. Активното участие на децата в тези семинари ни дава възможност да използваме и тяхната позитивна енергия за изпълнение на тази наша крайна цел – кирилицата да се нарича в европейските структури българската азбука.

– В какви други насоки развива дейността си вашата Фондация Българска памет?

– Направленията, в които работи фондацията, са четири – борба с демографската криза, реинтеграция на диаспората, реализация на младите хора в България и българското културно-историческо наследство. Дейността на фондацията е цяло море от събития. След семинара, за който ви споменах, започваме друг – със 150 деца българи-мюсюлмани, българи от Западните покрайнини, от Македония, Албания. Наесен ще направим още два семинара – с българи от Молдова, Украйна, пак от Македония и др. На третия ден от тия семинари децата забравят за всякакви диалекти и започват да говорят само на български – родният им език е нещото, което ги обединява. След семинарите започват кандидатстудентските курсове, които организираме за такива деца. Фондация “Българска памет” участва и чисто физически в решаването на демографския проблем у нас. Финансирахме 25 семейства, които нямаха възможност да си направят асистирана репродукция. От тях се родиха 17 деца за България. Бях кандидат за евродепутат на ГЕРБ в първите евроизбори, но се отказах от политиката, защото смятам, че не е необходимо да си на политически пост, за да изповядваш родолюбиви чувства. Занимавам се с това и като лекар, и като шеф и собственик на компания. Просто не ми беше необходимо допълнително ангажиране в тази посока.

– Покрай музикалните ви пристрастия вашата компания “Комак медикал” сякаш остава в сянка. А тя работи в 12 държави. Как се създава и развива такова предприятие?

– Изключително трудно. Компанията вече е на 15 години. Тя е най-голямата в региона частна научно-изследователска организация и има утвърдено име в клиничната медицина. Официалният език в нея е български. Опитваме се да изградим най-големия на Балканите координационен научно-изследователски център, който да дава възможност на страната ни да е донор на научно-изследователски проекти за близката чужбина. По този начин хората, които се занимават с наука, ще имат едно ново отношение към България – като към държава, която участва във финансиране на техни инициативи. Където има наука, има и прогрес. Вместо да чакаме БАН да се възстанови в пълен размер и размах, някой да създаде политика в тази насока и да започне да инвестира от бюджета, ние решихме да вземем в свои ръце тази част от събитията, върху които имаме някакво влияние.

– Медицина или музика? Какво бихте избрали, ако се наложи?

– Такава дилема няма. На първо място съм лекар, въпреки че се занимавам с управление и контрол на научно-изследователския процес. Навремето исках да стана хирург, но периодът беше такъв, че нямах възможност да си намеря работа с тази специалност. Все още имам някакъв сантимент в тази посока. А заниманията ми с музика са по-скоро случайно събитие, стечение на обстоятелствата.