За ваксинация срещу Covid-19,
моля, обадете се на телефони:
+359 (0) 886 800 264 (Viber)
+359 (0) 882 516 981 (Viber)
В случай, че използвате Viber, моля да опишете следната информация за вас:
име, телефонен номер, ЕГН или номер на лична карта (само за български граждани).
img

Д-р Милен Врабевски: Българите сме достойни хора

Лекар, предприемач, филантроп, меценат. Д-р Милен Врабевски може да бъде определен с всяка една от тези думи. Потомък е на известен възрожденски род, участвал в националноосвободителните борби през XIX век. Собственик е на научноизследователска компания. Активно ангажиран с каузи и инициативи в подкрепа на утвърждаването на националната идентичност.

От 2007 г. д-р Врабевски инвестира в собствена дарителска програма в подкрепа на семейства с репродуктивни проблеми, както в кампании, ангажирани с борбата с демографската криза и увеличаването на раждаемостта в България. Даренията му за опазване на културно-историческото наследство пък са десетки.

Срещаме ви с него и с вдъхновяващата му история навръх националния празник на България.

Често Ви определят като „съвременен възрожденец“. Така ли се чувствате?

Чувствам се човек, който живее за държавата си. Може би на първо място – човек на науката. Горд собственик съм на най-голямата в Югоизточна Европа, частна, научно-изследователска организация, с клонове в 28 страни и много паралелни бизнеси. Възрожденците ни са творили в условия много по-тежки от днешните. Прекланям се пред подвизите им и се чувствам облагодетелстван, че за нас е много по-лесно да творим средата си.

Награждаване „Лекарите, на които вярваме“ (2020)

Вие действително сте наследник на възрожденец – Хаджи Станьо Врабевски, един от най-приближените хора до Васил Левски. Какво трябва да знаем за него?

Един от най-богатите хора в северозападните предели на Отечеството. Османският офицер, който го арестува, го пита защo е с тези хаирсъзи като е можел само да телеграфира до Цариград и да го уволни (когато и ако поиска)… Tой казал кратичко: „Свобода за България ми трябва, ефенди“. Изключително влиятелен, в отсъствието му османските власти са го чакали да се върне (от гурбет), за да вземат важни решения за общината. Финансира народоосвободителното дело, заедно с бъдещия си сват – Петко Милев – Страшника (другия ми пра-прадядо; съответно са председател и секретар на комитета).

Османските власти надушват и двамата, месеци преди Арабаконашкия обир. Набелязан като извънредно опасен, х. Станьо Врабевски е зорко следен. Русофил е, но рано разбира, че е пионка в играта на „големите“ – Отоманската, Австро-Унгарската и Руската империя. Въпреки всичко е отдаден изцяло на каузата от младежките си години. Има личен автограф от Раковски на книжката с поемата „Горски пътник“. Революционна е и семейната му среда. Брат му Иван Врабевски е убит, заради антиосманска дейност още през 1860 г. Получава най-тежката присъда за неосъществена конспиративна дейност срещу Отоманската империя – доживотна каторга, но успява да избяга със свата си. След Освобождението връща в държавната хазна парите от касата на комитета (даден за пример от И. Хаджийски в „Бит и душевност на нашия народ“).

Тази наследственост обременяваща ли е за Вас? Задължаваща ли е?

Не. Дейността ми е резултат на лично виждане за живота (Lifestyle), но определено съм генетично обременен с родолюбие – по майчина линия имам и други прародители от сой. Опълченецът Стойко Бойчев, загинал в родния му Одрински революционен окръг в Илинденско-Преображенското въстание, след като е имал вече уреден живот, с поборническа пенсия и дарена от държавата за заслуги земя край Варна; прадядо ми е герой от Войните за национално обединение, с два ордена за храброст – от атаката на Одрин 1913 г. (когато разбира, че във Варна му се е родил син – моя дядо) и Криволак, 1915 г. Прадядо на жена ми е ген. Жостов, началник-щаб на българската армия до 1916 г.

Любопитно ни е родолюбието „предава ли се“ – успявате ли да възпитате и Вашите деца в този дух?

Мисля, че да. Децата ни гледат с голямо уважение мащабната ми дейност и вярвам, че ще я продължат един ден…

Като стана дума за деца… Собственик сте и на ЧСУ „Цар Симеон Велики“ , в което има предмет „Родолюбие“. Как се преподава? Как реагират родителите, а и децата, когато разберат за него?

Гордеят се с нас. Излезе току-що второто издание на учебното ни помагало „Моята България“, където с елитен екип хабилитирани преподаватели мисля, че най-сетне успяхме да вкараме в учебната програма истинската история на страната ни. Децата бързо разбират, че си струва да се гордеят с делата на дедите си, по една проста причина: казваме им истината, без да робуваме на досегашните чуждо-държавни доктрини.

Паметник на цар Симеон Велики в двора на частното училище.

Това връща вярата в собствените възможности и прави индивида успешен. Трябва да видите и как празнуваме Национален празник още в детските ни градини (имаме две). В заключение: родолюбие се преподава с истината… за ужас на нихилисти и врагове. Сега ще издадем и поредната ни книга със сензационни разкрития за „Тиранията на датите“, на доц. Веселина Вачкова. Лъгани сме непрекъснато за историческото ни минало. Време е за истината. Тази книга е неразделна част от битката ни в света кирилицата да се нарича българската азбука. Заслужаваме поне това признание.

Да си поговорим за Вашия личен пример към обществото в тази посока – Вие сте един от най-големите благодетели в България.  В какво се състои Вашата подкрепа?

Много накратко: Инвестирам парите си в дефинирани от мен Национални приоритети:

1. Битка с демографската криза (родени са 36 деца с асистирана репродукция, финансирана от мен, и от 8 години поддържам финансово многодетни семейства: в момента – 12. Финансирал съм множество кампании, лечение, образователни практики…).

2. Реинтеграция на българската диаспора, останала извън границите на Отечеството по независещи от нея причини. Търся всякакви причини децата ни да са заедно, независимо от коя страна на границата са. Това са бъдещи икономически мостове и най-важната предпоставка е „езикът свещен на моите деди“…

3. Културно-историческото наследство, истината за него и родолюбиво възпитание, с цел децата да обичат искрено Родината и по тази причина да имат желание да инвестират живота си в нея. Всичко се прави по европейски модел. Горд лауреат съм на Гражданската награда (най-високото отличие на Европейския парламент – Европейски гражданин на годината 2013 г.).

4. Най-голямата ми инвестиция са добри образователни практики, кариерно развитие и професионална ориентация за младите хора в България, семинарни и други занятия с директни ползи за младите във високо-технологичния 21 в. Обученията включват роботика, кибернетика, програмиране, сателитни технилогии, предприемачество, финансова грамотност, работа в екип и мн. др. Поддържам талантливи деца в различни области. Примерно, в България най-известни в регион Югозападни Родопи са финансираните от мен вече повече от 10 години кандидат-студентски курсове („Път към университета“) за социално неравностойни младежи и курсовете по програмиране с Училищна Телерик Академия в Доспат, Абланица и др.

Всяка година д-р Милен Врабевски и неговата фондация „Българска памет“ организират семинара „Силна национална идентичност – силна европейска идентичност“, събиращ на едно място стотици младежи от България и диаспората.

На места имам ценни партньорства (с българското представителство на Европейската комисия, Фондация „Ханс-Зайдел“, с които наскоро направихме „Академия за млади лидери“ и евроинтеграция България-Македония-Албания, Община Варна и др.). Имам награда за най-добре изпълнен образователен проект по „Еразъм +“ на ЕК… Основно си самофинансирам инициативите. Дано ми стигнат силите. Делото си заслужава.

Разчувстват ли Ви личните истории на всички хора, на които помагате?

Подходът ми е като за лечение на спешен случай – няма време за емоции, ако искаш да си максимално ефективен. Целенасочено помагам там, където мога, без да съм съдник никому, или пък да губя време в сантименти. Все пак, ще ви споделя нещо трогателно:

Всяка година за 24 май, финансирам визитата на блок деца от Македония и Албания към блока на учениците от частното ми училище за празничното шествие в центъра. Последната година имаше малък, но сериозен диспут кой младеж от гостите да носи националния ни трибагреник. Просто всички искаха… Спечели една прекрасна българска девойка от с. Връбник в Албания. Трябваше да видите блясъка в очите ѝ, за да разберете защо създавам и финансирам програми за социално подпомагане и на тези региони.

Фондация „Българска Памет“ ежегодно организира семинари, на които събирате младежи от българската диаспора в Албания, Сърбия,  РС Македония,  Молдова и Украйна. Разкажете ни повече за тази инициатива и тези деца.

През 2007 г. за пръв път посетих Болградската гимназия (Украйна). Имам честта да съм ѝ почетен възпитаник, впоследствие. Срещнахме немалка група българчета в двора на училището. Помолих ги да ми кажат какво да им донесем от България, а те отговориха в хор: …Благодарим Ви, но всичко си имаме. Искаме просто да видим нашата България!

Веднага вдигнах телефона и организирах всичко. След месец, вече бяха в България на първото финансирано от мен семинарно занятие под формата на пътешествие из Прародината. След това, всяка година организирам по 2 семинара с по 200 деца, за по една седмица в 5-звездни условия. Младежите са от страната и диаспората. Целта е взаимното им опознаване, приятелства, полезни контакти, насоки за образование в България и пр. Организирам и спортни срещи (България – Македония, България – Западните Покрайнини и пр.), наградни фондове за посещение в България, Европейския Парламент, грижа за студенти от диаспората, учещи тук, социално подпомагане на отлични ученици и мн. други. Спонсор и организатор съм на първата (историческа) среща на директорите на училища от България и Македония през есента на 2019 г. Малко ме бе срам, но наистина никой не бе помислил да събере тези хора, да си общуват, да обменят идеи, да се опознават взаимно и чисто по човешки да си общуват на един език, в полза на образованието.

През изминалата година направихте и големи дарения за българската общност в Албания – забравени ли са от държавата ни българите там?

Не ми остава време да съдя… Правя, каквото мога. Най-малкото давам личен пример на държавата, вместо просто да изисквам от нея. В изминалата година на локдауни снабдих 3 болници в Македония (Струмица, Делчево и Св. Никола) с предпазни средства за лекарите на първа линия, ремонтирах крило на болницата в Струмица, закупих линейка, пожарна и джип за социален патронаж за Община Пустец (Преспа, Албания), възстанових водоснабдяването на 2 от селата там, ремонтирах част от училището, направих няколко компютърни зали в региона (Берово, Струмица, Пустец, Благоевград), поддържам български културен клуб в Корча, обзаведох този в Прищина (Косово) и мн други.

Пожарна кола, линейка, високопроходим автомобил, дарени от д-р Врабевски на Община Пустец, Албания.

И малко преди финала на това интервю. Каква е Вашата рецепта за успех?

Махате страха от съзнанието си и целенасочено и искрено, добронамерено работите за хората около вас. Няма нужда да сте гении. Успехът винаги идва.

Довършете изречението: Българите сме…

…достойни хора. Хубаво е да ни има.