Д-р Врабевски: За да нямате стрес, вършете нещо полезно (в. ПРЕСА, 3 март 2015 г.) | Фондация Българска Памет
img

Д-р Врабевски: За да нямате стрес, вършете нещо полезно (в. ПРЕСА, 3 март 2015 г.)

Снимка: Николай Големанов

Снимка: Николай Големанов

Интервю на Николай Големанов

Д-р Милен Врабевски е роден през 1968 г. в гр. Варна. Потомък е на известен възрожденски род, участвал в националноосвободителните борби през XIX век. Собственик е на научноизследователска организация с клонове в 14 страни. Фондацията му „Българска памет“ подкрепя образователни инициативи за утвърждаване на националната идентичност и ценностите на европейската интеграция, като полага особени грижи за деца с български корен от историческата ни диаспора.

Д-р Врабевски е член на Глобалната инициатива на Бил Клинтън, а през 2013 г. е лауреат на „Гражданската награда“ на Европейския парламент.

– Д-р Врабевски, поредната група български деца водите в Брюксел точно на 3 март (днес – б. р.). Нарочно ли е избрана датата?

– Да, отиваме в Брюксел за честване на националния ни празник в Европейския парламент. Благодарен съм за подкрепата на нашите евродепутати, както са благодарни и 65 българчета от Родопите и Лудогорието, Молдова, Украйна, Македония и Сърбия. Всички те са наградени от Фондация „Българска памет“ и посещават Брюксел на 3 и 4 март по покана на евродепутатите ни от групата на ЕНП. Следващата ни делегация от България и диаспората ще отиде в Брюксел за 24 май. Целта е децата да видят новото място на България в семейството на европейските държави.

– Каква е предисторията на тези „екскурзии“? Как подбирате участниците?

– Добре помня срещата с ученици от Болградската гимназия в Украйна през 2007 г., след която поставихме началото. Попитахме ги какво да им донесем от България, за да подпомогнем образованието им на майчин език. Те простичко отговориха: „Всичко си имаме. Искаме само да видим България.“

После включихме в семинарите младежи от Югоизточна и Северозападна България, от Молдова, Македония и Западните покрайнини. Не по-късно от третия ден, независимо откъде са, те започваха да общуват помежду си… на БЪЛГАРСКИ.

Вече осма година финансирам инициативата. От 2012 г. ни подкрепя и община Варна, а от 2014 г. – представителството на Европейската комисия. Конкурсите ни са за есета по теми от миналото ни и за светли исторически годишнини. Отличените посещават ЕП и семинарите ни във Варна под наслов „Силна национална идентичност – силна европейска идентичност“.

– Възпитавате ги в родолюбие. А какво е мнението ви за нивото на родолюбие в обществото?

– Патриоти много, а патриотизмът не върви.

– Защо става така?

– Защото често доминира комерсиалният интерес и по малко забравяме за идеалите на нашите прадеди.

– Как не се обезсърчавате, ако се натъкнете на спънки?

– Аз не мисля за това какъв герой трябва да бъда, а какво има за вършене. И мисля за средата, в която ще отглеждам децата си. Господ ни дава възможност да се научим за живеем за другите, като ни дава възможност да имаме деца. От момента, в който това се случи, насетне ни се отварят много вратички.

Човек, който няма пълноценен живот, често е изпълнен със страхове, концентрира се върху негативни неща. Ако искате да нямате стрес, просто вършете нещо полезно.

– Нещо полезно. Интересна рецепта…

– Да. Виждате в съвременния етап от развитието ни, хора, които една котка не са нахранили, а искат да се грижат за храната на цял народ. На този фон обаче да играеш ролята на съдник, е загуба на енергия. Дайте пример, търсете начини да се направи нещо с лична отговорност, с лична инвестиция и ще изпитате удовлетворението от смислен живот.

– Дали става дума за младите от диаспората, или за помощта ви за фондацията „Искам бебе“, най-често мислите за децата. Защо?

– Заради личния опит, имам 3 деца (усмихва се). Няма по-важно нещо от децата на България. Натам са насочени всичките ми инвестиции. Основен акцент поставям върху образование и икономика на знанието. Една от инициативите ни е „Път към университета“ (финансирам кандидатстудентските курсове на 500 деца годишно). Във връзка с нея през 2012 г. бях поканен за член на Глобалната инициатива на Бил Клинтън.

– Който в днешна България много обича децата, има и причини за мъка и гняв…

– Тези чувства са лоши съветници. Концентрирам се само върху работещи практики. Както казваше Джон Ленън – няма проблеми, има само решения…

– Миналата година положих­те големи усилия за достойно отбелязване на делото на цар Самуил…

– …Всъщност честванията продължават. Финансираният от мен паметник на цар Самуил в центъра на София ще бъде официално открит след Великден. Дължа благодарност за подкрепата на президента, Столичната община и специално на проф. Близнашки, че прие идеята паметникът да бъде на най-видно място в столицата. (Недалеч от сградата на общината и черквата „Света София“. – б.р.)

Бих желал да получа същата подкрепа и за паметник на цар Борис I Покръстител по повод 1150 г. от приемането ни в европейското християнско семейство. Поканих патриарх Неофит за почетен председател на инициативата, но чакам отговор вече 14 месеца…

– Често се шегувате колко многолюдно е вашето семейство. Колко са децата ви днес – освен вашите?

– Не са малко. Само в рамките на асистираната репродукция от финансирани от мен 45-46 семейства се родиха 30 деца. Със съпругата ми подкрепяме и фондацията „Майки за донорството“. Очакваме добри резултати от тази инициатива.

– Напредва ли кампанията ви да се знае, че кирилицата е българската азбука?

– Около 300 милиона души по света пишат на кирилица днес. Тя е най-значимият ни културен износ. Азбуката ни е установена и развита благодарение на държавните и църковните институции на средновековна България. Моята фондация се опитва да предложи на европейските институции да се добави към името на кирилицата – „българската азбука“.

Скоро, за 24 май, организираме в Брюксел поредно събитие и изложба „Кирилицата – азбука на разширението“. Инициативата ни е подкрепена от българския евродепутат д-р Андрей Ковачев. Чрез него получихме потвърждение от г-н Мартин Шулц, че в кореспонденцията на ЕП е редно кирилицата да се нарича българската азбука. Това е крачка напред.

– Мото на един организиран от вас концерт в Брюксел беше „България – държавата на духа“. Наистина ли смятате това за истина?

– Акад. Лихачов смята така. Той описва средновековна България като „държава на духа“ и „средновековно културно чудо“. Аз само предадох мнението му, което споделят и други видни българисти.

Нашата православна цивилизация е изключителен принос към културното и духовното наследство на Европа, а азбуката и езикът ни обогатяват християнската култура. Искрено се надявам да възпитаме и младото поколение да се гордее с тях.

– В днешно време обаче „държава на духа“ може да е по-скоро цел, стремеж. Какво от характера на българина спъва този стремеж и какво му придава сила?

– Със сигурност причините са комплексни, но типичното за българите черногледство е едно от нещата, които ни спират. Усещането за обща идентичност, семейственост би трябвало да вдъхва жизненост и сила на нашите общи стремежи. Бих искал да предам такова усещане на изключително талантливите млади хора, които имаме. Те заслужават да бъдат окрилени.

– Малцина отричат, че кризата в България руши и душевността, и българщината. Невежеството се шири, а чалгата звучи по-силно от всичко. Откъде в такава обстановка черпите енергия и оптимизъм?

– От примера на нашите предшественици. Предпочитам да не губя време в критики, а да правя това, което считам за необходимо за обществото ни, без да го ангажирам финансово – с мои средства. Ако не ми харесва чалгата и не искам децата ми да растат с нея, композирам и продуцирам музикални проекти с участието на световноизвестни звезди в стила, който харесвам, и го предлагам като алтернатива… Така се роди продуцентската ми компания Intelligent Music.

– Взели сте присърце приобщаването на българи от Западните покрайнини, Бесарабия и Македония. Виждате ли реален напредък?

– Законът за българското гражданство и внесените през последните години промени на практика увеличиха административната тежест към хората с българско самосъзнание. Това е голяма тема… Моята дейност е да дарявам училища с български състав и да подпомагам кариерното развитие в България на деца от региона. Цялостният подход би следвало да включва и облекчени процедури за получаване на гражданство. Разликата в политиките за приобщаване на общностите зад граница на България и примерно на Унгария и Румъния е очебийна.

В същия ред на мисли, ако бъде приет за национален приоритет – един реализиран Коридор 8 би довел до по-успешна и интензивна културна и икономическа интеграция.

– Какво ви дава упоритото занимаване с благотворителност?

– В света на бизнеса наричат филантропията корпоративна социална отговорност. Да върнеш стойност в средата си на живеене и труд. Смятам, че това е начин да се живее смислен живот. Много е лесно да се обича един успял в националния си идеал народ с мнозинство на реализирани, щастливи хора… Но и в период на криза тази обич трябва също да се създава…

– А каква част от доходите от вашия бизнес насочвате към благотворителност?

– Минимум 20 процента. Но имайте предвид, че това е цяла инвестиционна програма, те в нея влизат. Това е рационален подход към средствата. Парите не са, за да седят в банка.

– У нас все някой ще каже „Ти пък кой си!“, „Оня кой е?“, „Това защо го правите така, а не иначе?“, такива работи…

– Целта ни във Фондация „Българска памет“ не е да получим оценка. Имаме утъпкана пътека на 8-9 години дейност в четири направления: борба с демографската криза; реинтеграция на диаспората; реализация на младите в България; културно-историческо наследство… Това нещо си заслужава битката.

Ние не го правим, за да се харесаме на някого или да кандидатстваме за парламента. Ние знаем добре, че когато сме добре организирани, ще успеем. Но има един още по-здрав принцип, много по-работещ: Ако се научим да живеем за другите, всичко останало го нарежда Господ.