На 9 март през 1230 година край хасковското село Клокотница цар Иван Асен ІІ /1218–1241/ триумфира с най-блестящата военна победа в средновековната ни история.  

Великият български владетел разгромява многобройната войска на епирския деспот Теодор Комнин, който иска да ограби българска земя въпреки сключения мирен договор. Чужденецът бил толкова сигурен в победата си, че взел в похода цялото си семейство и куп придворни. В ранните часове на 9 март 1230 година двете враждуващи армии се срещнали край река Клокотница на 10 км западно от Хасково. За да окрили по-малобройната си войска от българи и кумани, Иван Асен ІІ заповядал пергамента с нарушения мирен договор да бъде набучен на копие.  

В последвалата битка българският цар проявил хитрост и отлична военна тактика и обърнал в бягство ромеите и франкските рицари – наемници. Самият Теодор Комнин паднал в плен заедно със синовете и дъщерите си, а войската му била освободена.

Последвалият две години по-късно успех срещу унгарците в Браничевска област циментира България като първостепенна балканска сила, за чийто съседи Иван Асен II заявява: „…те се покоряваха под ръката [скиптъра] на моето царство, понеже нямаха друг цар освен мене и благодарение на мене прекарваха дните си…“  [Търновски надпис]