Днес се навършват 1207 г. от една от ключовите битки в Средновековието. Събитие, което дава предпоставки за затвърждаването на Българската държава, като дълготраен политически и икономически фактор в Европа.
Победата при Върбишкия проход, която извоюва Кан Крум Страшни, е отговор на отказа за мир на император Никофор и последвалата обсада на Плиска. Византийският император придружава кампанията си с невиждани жестокости и произволи над местното население, което е подложено на клане, а градът бил разграбен. В отговор на отказа за нови предложения за мир Българите заградили входовете и изходите на планинските проходи към Константинопол с дървени укрепления в тесните места. Кан Крум Страшни мобилизирал всичките си налични сили и в нощта на 26 юли 811 г. атакувал. До сутринта близо 70 000-та армия на император Никифор била разгромена.
Победата на Кан Крум Страшни закрепва всички завоевания на запад заедно със Сердика и затвърждава българската държава като водеща сила в Европа. Важно е да помним Кан Крум не само като даровит военачалник, но и като блестящ държавник. Сведения за Крумовите закони се срещат във византийската енциклопедия „Свидас“ от 10 век – книга, изготвена от Требоний VI. Кан Крум успява не само да обедини различните етноси, но и да създаде институциите на модерна за времето си държава и да остави първото в българската история писано законодателство, насочено към укрепване на вътрешния ред, сигурност и просперитет.
За краткото си управление Крум постига териториално разширение и укрепване на държавата, каквито никой друг преди него не успява. Победите му в битките на Балканите заздравяват позициите на България не само пред Византия, но и в цяла Европа, издигайки страната като трета по сила на континента.