Той е едно от децата на България, разпръснати по света, но е горд на се нарича българин – Димитър Романов е на 30години, родом от град Тараклия, Молдова. С него ще попътуваме 10 години назад във времето, връщайки го в далечната 2011 година, когато посещава семинар на Фондация Българска Памет и това се превръща в красив спомен за цял живот.
За животът като част от българската диаспора, за любовта към България, която той нарича своя Родина, за спомените от наученето на семинара вижте в интервюто на Димитър пред екипа на Фондация Българска Памет.
Да започнем нашия разговор като те върнем малко назад във времето. Разкажи ни повече за своето детство в Молдова.
Имах едно прекрасно детство в Молдова. Родителите ми са прекрасни хора и винаги са ме подкрепяли. Имам и братче, който е 5 години по-малък от мен. Когато бях 11 клас, започнах първата си работа като диджей на радио “Албена” – правих предавания на живо, а малко след това започнах работа и в нощен клуб. След като завърших 12 клас, ме приеха в Тараклийски държавен университет, който носи името на Григорий Цамблак (единственият български университет, функциониращ сред българските общности извън България). Дипломирах се като учител по история. Според мен тук някъде завърши детството ми и навлязох в „истинския живот“.
Какви са потомствените българи в Молдова?
Тараклия е центърът на българите в Молдова. В селата наоколо се говори на различни български диалекти, въпреки че се намират на радиус максимум 50 км едно от друго – истинско богатство! Бил съм в разни градове и села в Молдова, където живеят българи и никога не съм срещал човек, който да не се гордее с произхода си и да не обича истински България. България е мечта за българите в Молдова, която, за съжаление, си остава такава за повечето от тях. Но в Молдова има много, много българи с възрожденски идеали, както ги наричате вие, които дават мило и драго за своята родина – България.
Защо говориш толкова добре български език?
Както ми е разказвал дядо ми, в нашия род сме имали само българи и българският език е роден за нас, той винаги е бил единственият език, на който сме говорили вкъщи. Разбира се, българският език, който говорим, не е литературен, това е диалект с много стари български думи. Отделно още в първи клас изучавахме български език и литература.
Какво си спомняш първото си посещение в България? Какво почувства, когато стъпи за пръв път на българска земя?
За първи път пристигнах в България през 2009 година в град Силистра. По онова време бях студент и в България бяхме дошли на нещо като обмен – като археологическа практика.
Няма да забравя чувството, което изпитах в първия ден, когато пристигнах – въпреки че бях доста далеч от родния си град, бях напълно уверен, че съм вкъщи! Да, в родния ми град населението е българско, но все пак Молдова не е България. Всичко е на руски и основно на молдовски. Когато дойдох в България, видях всичко това на същия език, който говоря вкъщи и в този момент, тази страна, в която никога не съм бил, я почувствах по-близка и по-родна от онази, в която съм се родил и пораснал!
През 2011 година участваш в семинар на д-р Милен Врабевски и Фондация Българска Памет в България. Защо реши да вземеш участие в него? Какво знаеше за д-р Врабевски тогава?
Ако не ме лъже паметта, семинарите на д-р Врабевски вече се провеждаха за четвърта година. В Тараклия, разбира се, знаехме за тях, защото това беше събитие за нашата общност и шанс не просто за посещение в България, но и възможност за последваща реализация. Въпреки, че вече не живея в Молдова, чувам от приятели, че събитията набират все по-голяма популярност сред младежите и се радвам, че има българи като г-н Врабевски, които продължават да подават ръка на младите хора от диаспората.
Какви са спомените ти от семинара и к ое е най-ценното нещо, което научи тогава?
На първо място прекарахме страхотно, беше нещо различно, интересно и най-вече – случваше се в България. Научихме много за Родината ни България, семинарът включваше и обиколки на важни исторически места като Търново, Плиска, Преслав, което за мен беше особено ценно, предвид образованието ми и интересите, свързани с историята.
Споменах ви за различните български диалекти, които може да чуете в Молдова и мен това винаги много ме е впечатлявало, а на семинара имаше много младежи с български корени от различни държави и толкова много форми и диалекти на езика, че осъзнаваш колко истински богат и многообразен е българския. На този семинар помня, че имаше и телевизионен екип, който го отразяваше и аз бях един от участниците в предаването на г-н Карбовски, което беше също интересно преживяване.
Как продължи пътят ти след това приключение?
Историята е дълга. След като завърших университета в Молдова, вече доста млад имах жена, тамошна българка, и детенце. Започнах работа като мениджър в застрахователно дружество. След известно време получих предложение за работа в Москва, където със семейството ми работихме и живяхме за кратко, но заради икономически проблеми, фирмата обяви несъстоятелност. Тогава беше тежък и труден период, защото трябваше да се грижа не само за себе си, а и за семейството ми и да намеря най-добрият вариант за нас. Случайно дойде предложение за работа в Германия и трябваше да го приема. Там в рамките на няколко години смених няколко работни места, но не съжалявам за нито една позиция, на която съм бил, защото опитът, който човек трупа, е много полезен. И така стигаме до днес – работя в строителна фирма, като се занимавам с IT поддръжката и оптимизацията на бизнеса. С жена ми сме заедно вече 13 години, имаме прекрасно момиченце, а скоро ще се роди и второто ни детенце.
Остава ли ти време да посещаваш България?
За съжаление нямам възможност да идвам често в България. Това става предимно лятото, когато идваме на море, но тя винаги има място в моето сърце.
Какво би казал на младежите, на които им предстои да участват в семинарите на Фондация Българска Памет?
Това е страхотна възможност, която не трябва да изпускат. Знанията, които ще натрупат, ще им бъдат от голяма помощ след време, а и ще посетят България, което особено за българите от Молдова ще бъде сбъдната мечта. Пожелавам им и да бъдат здрави, упорити и да инвестират времето си в правилните хора, емоции и спомени!
“България, обичана и красива през 2011-та година я снимахме в усмивките на едни българчета от чужбина. И ние ви обичаме, момчета и момичета”.
С този анонс през 2011г. журналистът Мартин Карбовски закрива своето предаването, посветено на семинара на Фондация Българска Памет, в което участие взимат някои от участниците тогава, сред които е и Димитър.