През последните години десетки хиляди етнически българи са избрали страната ни пред родното си място. Общото между тях е, че са родени в диаспорите ни – общности, останали извън България по исторически причини. Най- големите сред тях са в Украйна, Молдова, Македония, Сърбия и Албания. От този месец специална кампания на Фондация “Българска памет” ще напомня за “другата” България. 

По информация на фондацията училищата, в които се преподава български език само в Украйна, са 50, а в Молдова – 30. Половин милион от населението на Одеса е от български произход или от смесен брак.

Общото между Агафия Никифорцева и Мирослав Костадинов е, че са българи. Те обаче не са родени в България. 

„Моят дядо беше историк. Въпреки че не сме родени в България, ние сме българи”, сподели Мирослав.

„Аз съм завършила българско училище в Кишинев. Майка ми преподава там български език и пише учебници. От малка ме е учила на български традиции, чела ми е български приказки”, каза Агафия.

„Общото между тези хора е, че са наш генофонд. Те са неразделна част от нашето културно-историческо наследство, бит и традиции и ние трябва да се грижим за тях”, заяви д-р Милен Врабевски.

Освен създател на научноизследователска организация, образователен комплекс и продуцентска къща, от 15 години усилията и инвестициите на д-р Врабевски са насочени в още една посока. Той произхожда от стар възрожденски род и стремежа към развитие на националната идея е нещо, в което го възпитавали от малък. Така се ражда идеята за семинари с цел реинтеграция на български деца от диаспората. Два пъти годишно от Фондация “Българска памет” организират посещението у нас на 200 българчета и техните учители. Те пътуват из страната и посещават лекции – за историята, културата и езика ни. Част от тези деца преди години били Агафия и Мирослав. Днес и двамата вече живеят в София. Тя изучава китаистика в Софийския университет, а той е специализант по ортопедия.

Източник: Nova