16-годишната Валерия от Северна Македония спечели трето място в света за родината си на конкурс на ЮНЕСКО за детско рисуване. Държавата обаче не застана зад успеха на детето, заради добрите връзки с България на директора на художественото студио, от което Валерия е част и не финансира пътуването й до Франция, за да получи престижната награда. Визитата на талантливото момиче и нейните преподаватели бе финансирана от д-р Милен Врабевски, благодарение на неговата помощ само преди дни Валерия лично получи своята награда във Франция.
Екипът на Фондация Българска Памет разговаря с Валерия за успеха, мечтите и бъдещите планове.
Честито за изключително престижната награда от конкурс на Юнеско -разкажи ни малко повече за твоята рисунка!
Благодаря! От мен се изискваше да бъда креативна и артистична. Темата на конкурса беше „Митове и легенди от моята страна“, а аз нарисувах една история, която представих като народна легенда. Кандидатвахме за конкурса и така ателието, в което рисувам получихме 13 награди, както и 20 признания. 11 мои съученици пък бяха специално наградени и бяха сред 100-те най-добри ученици в света, 2 деца бяха сред първите 10, а аз бях трета в тяхната категория.
От кога се занимаваш с рисуване, какво обичаш да рисуваш?
От една година съм част от студиото и съм участвала в над 20 конкурса, aз лично обичам да рисувам природа, но също така е много хубаво и полезно, когато трябва да практикувам нови стилове и техники.
За съжаление успехът ти беше помрачен, защото РС Македония не спонсорира посещението ти във Франция, за да получиш наградата си -как те накара това да се почувстваш?
Не знаех тези детайли доста дълго време. От студиото разговаряха с моите родители и знаех само, че са изпратили писма с молби за подкрепа до хора и институции и че ще бъдем информирани, когато получат отговор от някой. Честно казано, бях скептична, че ще мога да пътувам, докато един ден от студиото не се обадиха на майка ми и й казаха, че ще имам възможност да пътувам за Франция и да получа наградата.
Благодарна съм на всички, които помогнаха да замина и бяха горди с този успех, знам че д-р Врабевски е осигурил по-голямата част от необходимите средства за пътуването ми Това е нещо, което не само ще помня до края на живота си, но и може да промени плановете ми за бъдещето. Благодаря за всичко – това искам да кажа искрено.
Какви според теб трябва да бъдат отношенията между България и Македония?
Аз лично не виждам и не съм преживявала нищо лошо при посещенията си в България. За мен това е друго пътуване – друго приятелство – друго житейско преживяване. Това, което знам е, че всички се ангажираха да помогнат на мен и моите мениджъри да представим достойно нашето студиото на високо ниво във Франция. Би било нормално всичките ми 12 приятели от ателието да са с мен, защото ние сме деца, но в същото време и посланици на нашите страни.
Разкажи ни как прекара във Франция?
Възхитена съм. Прекарах много с Елена и Славчо, които ме придружаваха като представители на ателието. Посетихме Лувъра – Нотр Дам – Триумфалната арка … извървяхме поне 15 км за един ден, беше невероятно! Видях Монмартър … сега ми е ясно колко голяма задача има нашият Малък Монмартър в Битоля за културния живот на страната ни.
Какви са плановете ти за бъдещето?
Все още съм много млада и нямам ясна представа, но определено искам да работя с хора. Искам професията ми да има художествена стойност и определено искам да има хуманитарен аспект.