Де е България?

 

„Де е България?“ е кампания на Фондация Българска Памет, посветена на онези българи, които са останали извън пределите на България и са се превърнали в граждани на други държави по независещи от тях причини. Въпреки историческите факти, довели до това, обаче, тези българи ревностно пазят и предават в поколенията българския език, традиции и обичаи. Това е една забравена България, чието малко, но горящо огънче е способно да се превърне в пламък, ако му бъде дадена възможност да стане пълноценна част от живота на страната ни.

За бесарабската общност в Украйна ще си поговорим с Анжела Парванова, на 28 години. Живее със семейство си в с. Граф Игнатиево и вече има успешна карира като лекар по Дентална медицина, след като е получилиа образование в България. Какво детство е имала като бесарабска българка, труден ли е бил пътят й до момента като такава и мечта ли е България за българите в Украйна, нека разберем заедно от интервюто с Анжела пред Фондация Българска Памет.

• Ще започнем нашия разговор като те върнем малко назад във времето. Разкажи ни малко повече за твоето детство в Украйна.

Анжела: Детството ми минава в родното село. Спомените ми са свързани основно с баба ми, която ме е научила на много неща. Ходих на училище, а през почивните дни  и ваканцията помагах на баба – копаехме градината, чистихме, отглеждахме птици, правихме зимнина. Всичко това беше достатъчно за да сме щастливи. Нямаше почивки на море, екскурзии, разходки със семейството….нямаше време за това, винаги се намираше работа. Родителите ми работеха дори и през почивните дни, вечер се прибираха много късно и понякога не съм ги доизчаквала. След завършването на училище сестра ми бе приета в Одеса да учи и заедно с родителите ни заминават. По това време, аз – ученичка в 5 клас, останах с баба ми на село. Заради мен тя се лишаваше от много. Така живяхме с нея няколко години, докато баба не падна и увреди тазобедрената става. След това, аз като ученичка в 11 клас трябваше да се грижа за нея, да се подготвям за изпити и кандидатстване. Въпреки всички трудности завърших училището с пълно отличие. Бях приета в няколко университета, но избрах да уча в България. По време на езикова практика през далечната 2010 г., организирана от  Фондация Българска Памет, в мен се зароди огромно желание да уча и се развивам в Република България. Тогава за първи път бях в чужбина, но се чувствах като у дома. Положих доста усилия да бъда приета да следвам дентална медицина в Медицински университет София и желанието ми се сбъдна. Последваха много трудности… Оправяне на документи, финансови трудности, налагаше се да съчетавам работа с университет, за да помогна на родителите, но при наличие на желание и старание мечтата се сбъдна. През 2017 година се дипломирах. През същата година отворихме първия кабинет със съпруга ми, а също и бях приета да уча здравен мениджмънт в Медицински университет Пловдив. Бързо минаха пет години и днес имаме малка дъщеричка, на която дадохме българско име, къща и практика от 4 кабинета.  

• Разкажи ни за българската общност в Украйна.

Анжела: Българската общност в Украйна заема голям дял. Това са истински хора. Много от тях са известни дейци, например генерал-лейтанант Иван Колев. Повечето са християни, за които родния език е български. Те тачат и милеят за всичко българско и това ги прави още по-силни. Не се срамуват да говорят на български език където и да е, отбелязват български празници, учат децата си да говорят на български език и пазят всичко българско. 

• Кои празници отбелязвате с българите в Украйна?

Анжела: Всички християнски празници се отбелязват в Украйна, така както и в България,но с разлика от 13 дни. Много организации обединяват българите в Украйна, където заедно празнуват, играят хора, приготвят български ястия и мечтаят да посетят България. 

• Какво ти разказваха твоето семейство за България, когато беше малка?

Анжела: От малка знаех, че Прародината ми е България. За нея се говореше като една голяма мечта. Разказваха ми за прапрадядо ми, който се е изселил със семейството си и за невероятната къща, която построил, в която е израснала и майка ми. В представите ми България бе една огромна долина от рози. 

• Мечта ли е България за българите в Украйна?

Анжела: За всеки истински българин в Украйна, България е голямата мечта.

• А ти какво си спомняш от твоето първо посещение в България? Какво почувства когато стъпи за първи път на българска земя?

Анжела: Първото ми посещение в България е свързано с Фондация Българска Памет. Още с пристигането се чувствах като у дома. Докато се разхождахме навсякъде се чуваше българска реч. За мен беше изненадващо, въпреки че си в чужбина, да те разбират навсякъде на твоя роден език. Посетихме доста интересни места и усещането беше, че това е твоето минало. А защо да не е и бъдеще?! 

• Значи си участвала в семинар на Фондация Българска Памет?

Анжела: Участвах в езиковата практика във Варна през 2010 г. Беше една незабравима седмица, изпълнена с безброй интересни лекции, със запознанства с много невероятни личности. Невероятни впечатления оставиха в мен речите на Д-р Милен Врабевски. Той говореше пред стотици хора, а усещането беше все едно говори само на теб неща, които докосват сърцето ти. Усещаше се желанието му да помогне на всеки.

• Какво би казала на младежите, които  идват в България за семинарите на Фондацията?

Анжела: Бих казала, че това е най-прекрасното, което може да им се случи на тази възраст. Да се насладят на всичко, което им предстои. 

• Как искаш да се развиваш, какво искаш да постигнеш в бъдеще?

Анжела: Желая да се развивам имено и само в България. Тук съм себе си, тук създадохме семейството ни, тук придобих образованието си, тук се развивам професионално, работя и желая всичко това да развива в бъдеще. 

• Анжела, „Де е България?“ за теб?

Анжела: България е там, където започнал моя род и на съпругът ми и продължаваме да го развиваме след години. Там, където се чувстваме себе си, желаем да се развиваме и бихме желали да прекараме старостта. Място, което привлича сърцата ни и ни прави щастливи, само защото сме тук, в България. 

• Чувстват ли се българите в Украйна по-малко българи, защото не живеят в България или не са родени тук?

Анжела: Не, българите в Украйна дори се чувстват повече българи от тукашните.

• Чувствали ли сте си някога обидени или забравени от държавата България?

Анжела: Да, има моменти, в които изпитваме това чувство. Например когато с цялото си желание правиш опити да специализираш като бесарабски българин, който милее за България, а на ти отказват. Усещането е, че ти казват „Ти не си българин!“. 

• Когато те попитат коя е твоята родина ти отговаряш…

Анжела:…отоварям Украйна, защото там съм родена и израснах, но винаги допълвам, че имам прекрасна Прародина България.

• А когато те попитат каква е твоята националност, ти отговаряш…

Анжела:…отговарям българка! Като българка чувствам себе си, каквато съм.

• Гордост ли е да си българин в днешно време?

Анжела: Голяма гордост е да си българин в дешно време. Много от моите пациенти бесарабски българи не говорят български, но избират да се развиват тук, учат езика, пазят всичко българско и гордо се наричат българи. Трябва да се гордеем с това което сме – българи. Винаги. 

• От какво има нужда българската общност в Украйна?

Анжела: Българската общност в Украйна няма нужда от нищо. Достатъчно им е да имат възможността да говорят на български, да се гордеят с това, че са  българи и пазят миналото си.