Св. св. Кирил и Методий и държавата на духа


Изложбата проследява Кирило-Методиевото дело от Моравската мисия и идването на учениците и следовниците на Светите братя в България до Златния век на българската култура, завещал на европейската литература имената на Климент Охридски, Константин Преславски, Йоан Екзарх и Черноризец Храбър. По силата на историческите факти единствено България по онова време е готова за зрялото дело на Кирил и Методий със своята утвърдена държавна традиция и единна християнска религия. Специално внимание в експозицията е отделено на мащабната културна дейност в книжовните средища на средновековна България – Плиска, Преслав и Охрид, под покровителството на българския владетелски двор в лицето на Борис Михаил Покръстител, Симеон Велики и Петър I Български.

Благодарение на старобългарската писменост България придобива статут на мощна християнска държава, културен и религиозен модел за славянските народи през Средновековието, а старобългарският език се превръща в латинския на Източна Европа. През следващите столетия традициите на Златния век са продължени от духовния и интелектуален елит на Второто българско царство. Златният век на българската култура се простира далеч отвъд границите на средновековна България. Огромната и книжовна продукция се пренася и преписва в земите на славянските народи и става основа за възникване на богати литературни традиции.
Изложбата представя и художественото и тематичното разнообразие на богатите литературни традиции на България (IX-XIVв.). Ще бъдат изложени постери с най-ценните старобългарски паметници – глаголически и кирилски, и най-важните моменти от развитието на християнската култура, език и литература.

“По случай 1150-годишнината от Моравската мисия на Кирил и Методий и от създаването на старобългарския книжовен език, посвещавам тази изложба на автентичния български принос в световната култура, кирилицата – българската азбука. В духа на Кирило-Методиевото дело, и днес имаме основание да припомняме значимостта и непреходността на книжовното ни наследство в историята на европейската цивилизация на знанието, просперитета и духовността. Искрено се надявам да възпитаме младото поколение да се прекланя пред словото, да се гордее със своята родна азбука кирилицата и да се вълнува от спомена за Златния век на България, люлка на идеята за книжовност, сътворена на роден език.
С присъединяването на България към Европейския съюз на 1 януари 2007 г., кирилицата стана третата официална азбука в европейското семейство, след латинската и гръцката азбуки, и по този начин България дава за втори път официален статут в Европа на българската азбука – кирилицата. С това България дава импулс на културния диалог, интеграцията и създаването на споделена културна традиция и идентичност, която възпитава духа на европейското бъдеще.”

Д-р Милен Врабевски
Председател на Фондация Българска Памет

Read previous post:
Борис – Михаил Покръстител, духът и волята на България

Изложбата проследява мащаба и значимостта на културно-политическата реформа на цар Борис I - Покръстител, останал в българската църковна традиция и...

Close