Д-р Милен Врабевски: Министерството на образованието е по-нереформирано дори от армията и полицията


1454439525

интервю за epicenter.bg, автор Магдалена Гигова

Д-р Милен Врабевски е възпитаник на Английската гимназия и на Медицинския университет в родния си град Варна. Собственик е на най-голямата в региона частна научно-изследователска организация в клиничната медицина с повече от 300 служители в 17 европейски държави.

През 2007 г. учредява Фондация “Българска Памет”, чрез която финансира инициативи за съхранение на културно-историческото наследство и утвърждаване на националната идентичност в перспективата на европейската интеграция. За благотворителната дейност в полза на обществото през 2012 г. е поканен за член на „Глобалната инициатива на Бил Клинтън“, а през 2013 г. е отличен с „Гражданската награда“ на Европейския парламент.

– Като родолюбец, който е доказал, че милее за българщината, как гледате на последните промени в учебниците по история и литература и споровете около тях?

– Опитите в българската образователната система да бъдат редактирани националната памет и свяст не са от вчера. Тук далеч нямам предвид само премахването на „Аз съм българче“ от програмата през 1993-94 г. През последните две години съм провел лични разговори по тези теми с трима поредни министри в МОН. Последната ми среща с министъра в оставка Танев, относно безумията в учебниците, бе преди повече от година. Оттогава само стана по-зле.

Не приемам твърдението му, че е бил подведен и по последния казус. Почти откакто бе встъпил в длъжност го алармираме относно крещящата дебългаризация в учебния материал.

– Значи, според вас образованието има нужда от радикална реформа?

– На фона на всеобщия скептицизъм и примирение, сега трябва да започнем да приемаме и грантаджийските напъни за отбългаряване на най-младите. Очаквам чиновници да въдворят в българските учебници още и още „прогресивни“ и „космополитни“ идеи. Отдавна съм убеден в необходимостта от радикална реформа в образованието.

Виждам, че за пореден път ще трябва със свои сили и средства да реализирам някои идеи, които смятам за важни и възможни: подпомагам гордо отпечатването и разпорстранението на учебник по „Родинознание“ на г-н Костадин Костадинов и проф. Пламен Павлов. От средата на миналата година станах собственик на частно, средно, общообразователно училище и отварям втора детска градина.

Освен езиков и предприемачески профил, предлагам насочено родолюбиво възпитание. Целта е изграждане на усещане за силна обич към родната среда, за да мотивирам младите да инвестират таланта си в нея. Като човек отдаден на науката, това е една логична следваща крачка в кариерата ми.

– Да, училището ви на името на Цар Симеон Велики се определя като „школо за родолюбие и предприемачество“. По какви учебници ще учат децата в него, при положение, че от тях липсват основополагащи произведения?

– По българските учебници и учебните програми, одобрени от МОН, но се борим да върнем любовта към родното в тях. Целим динамичен баланс между родолюбивото възпитание и духа на предприемчивост и новаторство, като фактор за успешно развитие на личността. Стремежът ни е изграждане на свободни и отговорни млади българи, горди европейски граждани, способни да превръщат идеите в действия, да мислят градивно и новаторски, да планират и постигат цели, да поемат премерени рискове по пътя към успеха.

– Върху какво наблягате?

– Работим децата ни да израстват в дух на позитивизъм, грижа за собствената им среда и усещане за живот с мисия, на добре информирани мечтатели. Не очаквам скоро да има учебници по тази тематика и затова е необходим личния пример на цял един преподавателски екип – от задълбочена и ефективна комуникация с институциите до реализация на иновационни образователни модели в практиката.

–  Имате идея да поставите в двора на училището паметник на цар Симеон Велики, след като със собствени средства издигнахте и на цар Самуи, а планирате да направите и на цар Борис Първи. Кога ще ги реализирате?

– Ще отнеме години. Особено за Цар Борис I Кръстител. Необходими са здрави нерви и непоколебима вяра в каузата българска. Такъв знаков монумент трябва да е на много централно място в столицата, защото е емблематичен за българщината. Той трябва да е като на Мария Терезия във Виена и да дава пълна информация за знаковата за европейската култура Българска християнска цивилизация.

В тази връзка, той трябва да включи Св. Седмочисленици,  книжовните центрове, ограмотяването, силата на писменото слово, изграждането на градове, църкви и манастири, войската, с която се съобразява цяла Европа… И най-отгоре тронът на Борис Кръстител.

Не откриваме топлата вода. Възобновяваме инициатива от 1907 година. Нашите сънародници по това време са събирали пари за монумент на Борис Кръстителя във връзка с 1000-годишнината от кончината му. Войните прекъсват инициативата. Днес можем да добавим и 1150 год. от установяване на християнството за официална държавна религия в България.

Имаме благословията на Патриарх Неофит, който радушно прие да бъде патрон на инициативата. Към момента, четири инициативни комитета очакваме институциите да се престрашат и да ни дадат възможност да обявим конкурс за проектиране от името на един консолидиран Национален комитет. Времето тече и не се случва нищо, вече повече от година.

– А за паметника на Симеон Велики има ли надежда – все пак той ще е в частен училищен двор?

– От началото на 2016 г. започнахме да работим за поставяне на паметник на цар Симеон Велики пред сградата на училището ни в Иваняне. Това ще е монумент в частен имот, но административните процедури, които ще трябва да изминем са същите, както беше при паметника на цар Самуил.

Отново ще има съображения на комисия от експерти относно историческата достоверност и художественото представяне на образа на владетеля и т.н. Надявам се да сме готови за откриването на учебната 2016-17 год.

Преди 10 месеца внесохме предложение за поставяне информационна табела до паметника на цар Самуил. Отново за наша сметка. Отговрът от Националния институт за недвижимо културно наследство е “Не”. Претоварена била градинката и предстоял ремонт. Не срещаме разбиране, което е жалко, защото интересът към паметника е голям.

Една табела би дала възможност на гостите на столицата да научат повече за цар Самуил и защо не да видят списъка с всичките ни владетели; ще разберат, че не сме от вчера и защо Самуил е поставен на такова централно място. И тук не се отказваме. Ще се борим.

–  Какво бихте казали на онези, които в момента прекрояват историята с евфемизми като „съжителство“ и „присъствие“?

– Аз и моите структури сме против. Ще направим всичко да се прилагат добрите европейски практики и у нас. Европейският съюз е обединение на национални държави. В тяхната идентичност и култура се крие уникалността на европейската идея. Всяка една от тях възпитава децата си в дух на родолюбие и гордост от произхода, в рамките на европейските ценности.

Духът на толерантността, плурализма и зачитането не се възпитава със същите методи, с които боравеха тоталитарните режими на 20 век. Децата ни трябва да учат историята като приказка. Да. В нея трябва да присъстват най-важните акценти, които ни правят уникални в европейското семейство, но и нищо не бива да се премълчава, или изопачава. Ние сме извор на мотивиращи исторически събития.

Тръгнете от пещерните рисунки (на милион години) до цивилизациите Караново -1, -2, Дуранкулак, Варненското злато, царствата, градовете, скулптурите, гробниците на траките, Спартак, Раскопорис, Севт, Реметалк, Котис…, спасяваме Европа (Тервел), даваме азбуката и изнасяме култура (Борис, Симеон, Петър), дипломация, епопеи срещу Византия, татарите, османците (Самуил, Йоан Асен II, Тодор Светослав, Йоан Шишман…

Изоставаме, но оцеляваме, Възраждането, борбите за освобождение от отоманско владичество, борбата за църковна независимост и национално обединение впоследствие, спасяваме си евреите, наше участие има в създаване на електронния часовник, самолетите, компютрите, а през 80-те сме водеща IT-държава… Всичко това е наше културно-историческо наследство. Дори една битка да не споменем, децата ни могат да се гордеят с него.

–  Какво все още е нужно, за да се превърне образованието в реален национален приоритет?

– Честно казано напоследък все повече се убеждавам, че МОН е най-нереформираната българска институция след 1989-та. По-нереформирана е дори от армията и полицията.

Не съм експерт по държавна администрация, така че не мога да давам предписания за реформи на националните институции. Най-общо казано трябват инвестиции и реформи – т.е. пари плюс смисъл, както и възможност по въпросите какво всъщност искаме да постигнем с образованието на децата си, по какви пътища и с какви средства да бъде разговаряно, дългосрочно, компетентно и открито. Аз съм винаги готов за диалог.

–  Като собственик на международна организация, която работи в сферата на научно-изследователската и развойната дейност – бихте ли казали, че България има все още нереализиран потенциал?

– Да, определено има.  Първо, той се крие в младите учени и предприемачи. Защо мисля така? Защото видях как с моя екип от млади хора успяхме да позиционираме България на картата на Инструмента за Малки и средни предприятие (МСП) на Хоризонт 2020, след като изпълнихме проект за създаване на иновация, която би подобрила живота на милиони пациенти с белодробни заболявания.

Близо 63% от служителите на компанията ми са на възраст между 18 и 35 години, около 4% от тях са със завършено висше образование в чужбина и са се завърнали в страната. Именно с тези млади хора, тяхното въображение и експертиза, съчетано в мъдростта на професорите в моя екип, успяваме да превърнем научните изследвания в иновативни продукти и услуги.

Затова и компанията ми „Комак-Медикал“, според доклад на инструмент на Европейската комисия за оценка на иновативния потенциал на компаниите (IMP³rove Assessment report), от октомври, 2015г., се нарежда сред т.нар Шампиони на растежа (Growth Champions) – 58%, над средното ниво от 54%, показвайки проява на положително иновативно управление.

Винаги съм използвал международните форуми, за да промотирам качеството на българските учени в своята област, които са постигали своите успехи и забележителни научни резултати, без да са имали условията на своите чуждестранни колеги.

Вторият източник на иноватовен потенциал, който може да бъде по-активно разгърнат в рамките на европейската програма за наука и иновации “Хоризонт 2020”, с бюджет от близо 80 млрд. евро до 2020г. е в развитието на научни изследвания на световно ниво, особено в сферата на биотехнологиите и високите технологии.

Надявам се с новата програма за “Наука и образование за интелигентен растеж” да спомогне преодоляването на хронично недобре финансираната система на научните изследвания и иновациите в България.

– Звучите като оптимист за бъдещето на България?

 – Определено пред страната се откриват нови хоризонти. Разбира се предстои ни много дълъг път, но аз вярвам във възможностите на българския иновативен бизнес и на българските академични среди, а също и че е настъпил моментът да превърнем България най-малкото във водеща икономика на знанието в региона на Балканите.

Read previous post:
MV_WJC picture
Д-р Милен Врабевски: Светът вече говори за инвестиции, не за помощ в страдащите сектори

Д-р Милен Врабевски е български лекар, бизнесмен и учредител на фондация "Българска памет". През 2011-а беше избран за личност на...

Close