Д-р Врабевски: Авторите на прехода имат план-програма. Ние, нормалните хора, трябва да сме алтернативата


интервю за OFFNews

Д-р Милен Врабевски е възпитаник на Английската гимназия и на Медицинския университет в родния си град Варна. Собственик е на най-голямата в региона частна научно-изследователска организация в клиничната медицина с повече от 300 служители в 17 европейски държави.

През 2007 г. учредява Фондация Българска Памет, чрез която финансира инициативи за съхранение на културно-историческото наследство и утвърждаване на националната идентичност и перспективата на европейската интеграция. За благотворителната си дейност в полза на обществото през 2012 г. е поканен за член на „Глобалната инициатива на Бил Клинтън“, а през 2013 г. е отличен с „Гражданската награда“ на Европейския парламент.

През 2015 г. с негово дарение и по негова инициатива в центъра на София беше издигнат паметник на Цар Самуил (997-1014) в памет на 1000-годишнината от кончината на владетеля.

———-

Ден преди 19 февруари, една от най-тъжните годишнини в нашата история говорим с д-р Милен Врабевски за грубата антинационална подмяна и стремежа на „алтернативата“ към съзидателна промяна. За родолюбието и собствената ни стойност като национална държава, а не инкубатор за потенциални емигранти. За премълчаната истина и неродените съвременни герои.

Темите образование и родолюбие са дълбоко залегнали в дейностите, които развивате и в които инвестирате, какво е мнението Ви по нашумелите казуси с подмяната на исторически факти и терминология в учебниците?

Ще продължат да опитват. Авторите на “прехода“ имат план-програма. Ние, нормалните хора, трябва да сме алтернативата. Има за какво. Вижте учебниците по “Човекът и обществото“ за 3 клас. Вижте намаления брой часове по средновековна българска история за горния курс (период, в който е звездният ни миг). Сега това „съжителство“, което всъщност е казус от десетилетия. Поглеждали ли сте скоро граматиката, която учат децата ни? Всеки би се отчуждил от родния си език с нея. В преподаването липсва интердисциплинарен подход и междупредметни връзки. Редно е да участваме поне с гражданска квота в написването на учебниците и учебните програми. Историята не е физика или математика. Може да се учи като приказка. Нашата специално е много истинска и впечатляваща. Лесно е децата ни да я учат с любов. Нека акцентите са не наизустяване на дати, празници на малцинства, причини и поводи за конфликти, а хора и събития, които древната ни цивилизация създава в полза на човечеството. Това е родолюбието. То възпитава желание да инвестираш в своята среда. Възпитава в толерантност, позитивизъм, обич, уважение към ближния. По този начин намаляваме отглеждането на потенциални емигранти.

На какво учим децата си с безпринципни действия като подмяна на термини и пренаписване на история?

На консолидация на електорат. На диспоропорции в обществото. На липса на причини за единство и обща кауза. Градим аморфни, безлични и безхарактерни консуматори. Минимизираме активната родолюбива доминанта, децата ни или бягат навън, или са безпросветни. Но аз не искам да е така. И като човек на науката и като работодател, и като обикновен българин. В рамките на европейските ни перспективи, трябва да сме антипод на тези тенденции. Нека като начало търсим общото. Имаме над 500 000 български граждани с турско етническо самосъзнание. Нека тогава най-големият ни Национален празник да е 24 май. Това е най-българския празник, символ на светлия пример за принос към европейската цивилизация. Няма конфликт, нито война или религия, насилствено налагане на каквото и да е. Защо ни е конфликтна терминология? Как би се чувствало дете от кърджалийско или разградско село цитирайки стихове на Джагаров: „…и кървавия турски ятаган“? А и защо качваме акциите на неоосманистите като „турцизираме” петвековния гнет? Вярно е – османското владичество е най-големия ни исторически провал. След него станахме лесна плячка на геополитическите игри. Но игото е в рамките на Отоманската империя, не днешна Турция. Как по-ясно да изразя необходимостта от европейски подход в терминологията? За „съжителството“, това е друг вид срамна позиция, която не си струва да се коментира. Истината трябва да се знае, но да надделее позитивния и градивен подход в обществото, на който да учим децата си.

Къде е мястото на училището във възпитанието на децата ни?

Подчертано, училището запазва святостта си в съзнанието на българина. То е икона. В световен мащаб е алтернатива на всякакъв фундаментализъм и безпътица. Единствена гаранция за адекватност в света на модерните технологии. Училището съхранява паметта и традициите ни и се очаква да възпитава у нас добродетели и усещане за живот с мисия. То стои на водещо място наред със семейната и медийна среда за изграждането ни като личности. Затова от него е редно да струи истина, в положителна среда. Затова си струва и битката за този наш уникален Национален празник – 24-ти май! Ето я истината – Държава на духа, както казваше именития руски акад. Лихачов, със своя невероятен културен принос към цивилизацията на Европа. Училището ще ни помогне да съхраним българското, ще видите.

Д-р Милен Врабевски и г-н Мартин Шулц при връчването на "Гражданската награда" на Европейския парламент за 2013 г.

Д-р Милен Врабевски и г-н Мартин Шулц при връчването на “Гражданската награда” на Европейския парламент за 2013 г.

Какво спешно трябва да се промени в българското образование?

За да не изглежда като надценяване, нека вместо директно да препоръчвам реформи на институциите да направим кръгла маса. На нея ще се кажат всички важни за образованието неща.

Моят скромен принос ще е активно участие в опита за реформи, подпомагане писането на учебник по “Родинознание“, личният пример в собственото ми училище и детски градини, подкрепа на кариерното развитие на млади българи по десетилетната традиция на Фондацията Българска Памет, инвестицията ми в културно-историческото ни наследство и реинтеграцията на българската диаспора.

В безкрайния океан от информация децата трябва да се ориентират за истината. Тя далеч не е само за нашата история. Ако ще демонизираме заслужено Хитлер, например, какво става със Сталин? Наясно ли са децата ни какъв мегапрестъпник е той, както и българските му сатрапи от комунистическия елит – най-отявлените национални предатели на България? Наясно ли са, че освен милионите избити по политически причини невинни хора, той е бил готов да започне война като Хитлер? Да прави “световна пролетарска революция“. Започва война с Финландия и бомбандира Букурещ 2-3 дни след като го напада Хитлер?Тотално изненадан очевидно от перфектната задкулисна дипломация на бъдещите “победители”, която успява да се вклини между двамата диктатори. Така се удължава конфликта и като „позиционната“ Първа световна война налива пари в касата на производителите на оръжие. Наясно ли са, че концлагерите са създадени от фондацията на Рокфелер в подкрепа на модерната, преди стотина години, евтаназия? Да, създадени са за унищожение на душевно болни хора, за да се изчистват нациите, както се е вярвало тогава.

Ако държим на истината, защо като делови хора не преподаваме цялата истина на младите, вместо да персонифицираме злото? По този начин ще разберат как беден неуспял художник като Фюрера може да финансира политическата си кариера. Ще разберат как от Виенски банки, в дребни доларови банкноти Коминтерна плаща на терористи в България да взривяват катедрали и убиват хора по улиците. Ще разберат как Кремиковци е построен, за да се промени класовия състав на столицата…! Ще разберат още много неща и ще се чувстват свободни.

На преден план, обаче, трябва да е нашата реалистична, европейска трактовка на историята ни. Ние не сме територия, а национална държава с много силен, древен етнос. Ако това е държава на българите, живеещите на тази територия ще се съобразяват с това. Искате ли да пробвате да научите французите, гърците, или италианците на чужда трактовка на историята им?

Като приоритети в програмата и на ЧСОУ „Цар Симеон Велики“, чийто собственик сте, са изведени родолюбие/познаване на историята и традициите и иновации и предприемачество. Къде свършва познаването на традицията и започва стремежът за развитие и иновации?

Иновациите са търсене и стремеж. Ако младите растат с любов към родния край, имат желание да инвестират в него умението си да са иновативни. Дори и с риск това в началото да не е никак лесно. Ние трябва да учим младите да са и родолюбиви и иновативни. Има прости формули, които отсега трябва да знаят. Например: Колкото повече даваш, толкова повече получаваш свише. Парите служат да се добавя стойност в живота на другите. Това, което излъчваш, това привличаш. Човек не може да живее в страх, затова мислете градивно и позитивно. Резултатът е един: откриваме таланта си. Този, с който да сме полезни на другите. Редно е този тип смелост да е характерна за предприемача. От друга страна, умът трябва да се развива непрекъснато.

По всеки възможен начин. Не бива да губим енегрия в негативни помисли. Всеприемането на фона на мисълта за ближния е също успешна формула за успех. Прави каквото зависи от теб да служиш на хората около себе си, да инвестираш в средата си и младите й хора и Вселената ще ти отговори подобаващо. Един млад предприемач, учил при нас би отбелязъл 14 февруари като ден на Успение на Св. Константин Кирил – Философ, 869 г., знаейки, че любовта е в основата на всичко.

В заключение: Познаването на традициите води до стремеж за развитие и иновации. Училището, което притежавам отскоро се фокусира и върху IT-компетенции и езици. В близко бъдеще смятаме да създадем сектори за особено талантливи деца и такива със специални необходимости.

Докато сме на родолюбива тема, с какво свързвате датата 19 февруари?

Датата на една от най-големите загуби за България. Аз имам щастието да знам доста за Левски и Раковски от семейните ми архиви. Един мой прадядо – хаджи Станьо Врабевски им е бил доста близък съратник. България губи най-достойния си син заради геополитически сметки. На този ден трябва да се сещаме и за това. Обесват го като убиец, а не като революционер, радетел за свободата и независимостта на България от Отоманската империя. Ролята на Русия тук не бива да се премълчава, както и на попадналия през Сърбия в османски ръце архив на БРЦК чрез съпругата на Любен Каравелов, сръбкиня. Не бива да забравяме и професионалния авантюрист Димитър Общи, който дори не е българин. Той е в основата на провала на организацията градена от Левски с години. Апостола на свободата вероятно е носител на гените на най-великите български царе. Не случайно е Българин номер 1 на всички времена.

Разкажете ни накратко историята на Хаджи Станьо Врабевски?

Това е прадядото на моя дядо по бащина линия. Ще цитирам проф. Пламен Павлов: „Хаджи Станьо Врабевски е повече от показателен пример за прякото участие на онова съсловие, което развива успешна търговска, финансова и предприемаческа дейност, докато активно участва в националноосвободителните борби“.

Председател е на местния революционен комитет в Тетевен („той е комитетът“, както казват негови сподвижници). Под негово давление, както и това на сват му Петко Милев – Страшния (секретар на комитета, за чиято дъщеря Тота, жени сина си Станчо в 1879 г.) това е един от най-многобройните, активни и ефективни комитети в страната. Много близък съратник на Левски и Раковски. Изключително деен радетел и инвеститор в свободата на България. Има личен автограф на поемата “Горски пътник“ от автора Г. С. Раковски. Едно от тефтерчетата на Апостола е открито в къщата му след Освобождението.

Много богат чорбаджия, образован, влиятелен, владеещ няколко езика, той е основен спомоществовател на революционната дейност на титаните на националноосвободителното ни движение. Областната управа не се събирала в негово отсъствие. Целият му род е революционно зареден: сестрите му Милка, Мария, Пена, брат му Иван (убит от османците, “защото искал да доведе руснака“), племенниците му Станьо и Станчо.

Даден за пример от проф. Иван Хаджийски в “Оптимистична теория за българския народ“: „Единствен председател на революционен комитет, който връща парите от касата на комитета в държавния бюджет веднага след Освобождението“.
Обяснението: “Тези пари вече не са необходими в комитета, сега трябват на държавата…!”

При обира в Арабаконак е арестуван. След тази на Апостола и Общи, неговата присъда (и тази на Петко Милев) е най-тежка – доживотна (“вечна“) каторга в Диарбекир. Така са третирани считаните за най-големи врагове на държавата. Още 4-5 са като тях. Останалите заловени имат каторга 3-10 години. На този фон Апостола и Общи са осъдени като убийци и разбойници, не революционери. На въпроса на софийския паша: „…Ами ти, бре, хаджи, защо…? Какво ти трябваше? Нали всичко си имаш?“, хаджи Станьо отговорил „…Свобода на България ми трябва, ефенди…“

Успява да избяга, заедно с Петко Милев – Страшния и още 2-ма съратници на 4 юли 1876 г., през Трапезунд на руски кораб. Връща се в Тетевен с разузнавателния отряд на полк. Орлов, ноември 1877 г. и става кмет на града. Умира 1879, веднага след сватбата на Станчо и Тота. Раждат им се 10-ина деца. 6-то поред е Славейко Врабевски, баща на моя дядо Милчо, на когото съм кръстен, роден 1911 г.

Откриване на семинар на Фондация Българска Памет във Варна "Силна национална идентичност - силна европейска идентичност".

Откриване на семинар на Фондация Българска Памет във Варна “Силна национална идентичност – силна европейска идентичност”.

Какви са новостите около Фондация Българска Памет и останалите Ви дейности?

Горд съм, че продължаваме инвестицията в борбата с демографската криза. 30 деца са родени с финансирана от нас асистирана репордукция.

В тази връзка много ми се иска вече да се търси съдебна отговорност на малолетни кандидат-родители. Не може да има майки на 13-14 г. възраст.

Това е най-малкото блудство с малолетни. Този, който прави деца на такива създания трябва да е в затвора. Ако ви се появи някаква загрижена неправителствена организация, с претенции за монопол над здравия разум, не забравяйте Орбан, който изгони всички грантаджии с антидържавна дейност.

Подпомагаме многодетни български семейства, включително и като част от инициативата “Голямото семейство”.

Инвестицията в кариерното развитие на млади българи расте: за девета поредна година финансирам кандидат-студентските курсове на 550 деца от 14 селища от по-бедни региони на страната. Наричаме тази инциатива “Път към висшето образование“. Подпомагаме и учени за изследователска дейност около борбите за църковно-национална независимост, Струмишка епархия и архива на Българската екзархия в Истанбул, както и за дигитализиране на среднобългарски книжовни паметници и т.н.

У нас се съхранява т.нар. истанбулски османски архив. Не бива да забравяме, че същинското му проучване предстои. Бих напомнил на Държавна агенция „Архиви“ и Националната библиотека, че съм отворен да подкрепя финансово дейността на историци и експерти по този проект, така както финансирах дейността за изграждане на уебсайт (все още в процес на довършване) за произхода и самоопределянето на хората от географската област Македония, както и инициативите за проучване на спасението на евреи от страна на български дипломати и обикновени граждани, чрез транзитни визи и други начини в навечерието на Холокоста.

Продължават семинарите ни за европейска интеграция на българската диаспора от Сърбия, Македония, Украйна, Молдова, българи-мюсюлмани от Родопите, които се провеждат във Варна. Сменяме редовно информационната табела на гроба на Цар Самуил в Мала Преспа (непрекъснато изтриват “Цар на българите“ от гръцкия и английски надписи). Честваме 6 май всяка година на Военния мемориал в Ново село, Македония. Това е възстановено с мои средства българско военно гробище, което превърнахме в мемориален комплекс.

Прекрасния паметник на Цар Самуил, който изградих е без информационна табела пред него. По всякакъв начин ми се пречи да получа разрешение за поставянето й. Чакам вече 10 месеца. Моля, ако някой има идея как да се реши този казус да се свърже с нас. Нека туристите видят подоробности за този легендарен цар, доказателства за българската му принадлежност, както и списък с имената на всичките ни владетели.

Имам намерение да инвестирам и в монументален комплекс с Княз Борис I Кръстител, Св. Седмочисленици, скрипториите, строежа на църкви, манастири, обучението на децата, войската на Средновековна България, пример за цяла Европа. Монументът трябва да е в стила на Мария-Терезия във Виена. Продължавме една акция от 1907 г., когато предците ни са започнали да събират пари за паметник в София на този велик владетел, по повод 1000 г. от кончината му. Войните прекъсват инициативата. Парите изчезват през комунизма. Сега честваме 1150 години от създаването на Българската християнска цивилизация – един народ, една държава, една религия, култура, която изнасяме, писменост, която предоставяме на много народи… Това е и първообраза на съвременната ни държава. Редно е да се отчете ролята на великите ни предци и децата ни да растат с техните ценности. Очакваме държавата, в лицето на Министерство на културата и Столична община да уважат внесеното искане на четирите инициативни комитета за издигане на паметник в центъра на София на Кръстителя на българския народ, положил основите на онова, което и до днес наричаме българска църква, българско училище, българска държава и българска национална култура.

Щастлив съм и с успехите на научно-изледователската ми организация. Скоро представител на Европейската комисия ни определи като „една от най-иновативните компании в света“. В изследване на ЕК (IMP3-rove) бяхме класирани като шампион в иновациите, а наш проект по “Хоризонт 2020“ (един от малкото одобрени за региона) получи сертификат за отличие. Всичко това е благодарение на прекрасния ми млад екип от топ експерти в научната и финансова сфери. Те са моята мотивация да опитам да създам приемственост на запазаената ни марка за качество. Редно е хора на науката да създават училища и детски градини и затова с радост се захванахме и с тази дейност. Дори градим паметник на Цар Симеон Велики в двора на училището ни.

Официално откриване на паметника на Цар Самуил (997-1014) в София, 8 юни 2015 г.

Официално откриване на паметника на Цар Самуил (997-1014) в София, 8 юни 2015 г.

В заключение, но като човек, който отдавна инвестира в съхранение на българското моля:

– Външно министерство да не се държи като съюзник на Антантата. Сега сме в ЕС и търсим реципрочност в отношенията със съседите. И с Гърция и с Турция нямаме. Цяла Източна Тракия говори български език. Не заради изселниците от т.нар. Възродителен процес. Българи-мюсюлмани има от Одрин през Пехливанкьой (Павлово) до селата около Бандърма в Мала Азия. Само в Ксантийско има 35 села на българи-мюсюлмани, които не знаят гръцки, а във Воденско и Леринско по пазарите слушат „Катерино моме“. ФИРОМ сте я забравили тотално, но умира последното поколение, което говори правилен български език извън граница в близката чужбина! Ние, във Фондация Българска Памет сме естествения ви съюзник. Възползвайте се.

– Братята турци: не забравяйте термините потурнак, българин-мюсюлманин, помак, три синждира роби, завлечен генофонд (с него се фукате по сериалите си – там няма анадолски тип).

До вчера ви смятах за най-добрия ни съсед. Нека си остане така.

– Всички българи да правим по нещо за държавата си всеки ден. Хората измислят ангелите, за да се успокоят за неспособността си да се извисят. С нас може да не е така. Ако правим по нещо добро за собствената си среда и хората около нас, ежедневно, без да правим сделка с Господ, идва магията. Обикновено напрегнати и стресирани са хора, които нямат за какво полезно да мислят. В тази връзка това е идея за борба със стреса – работете за България.

Read previous post:
6-May-2012-Macedonia
Д-р Врабевски: Не сме мулти-култи! Българи сме!

Освен грозни опити да се кешира от кандидатстване за българско гражданство, друг тип загриженост за диаспората от държавата не съм...

Close